Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2010 19:14 - Усещане за дежа-вю 20 години по-късно или просто времето е спряло?
Автор: iandreewa Категория: Новини   
Прочетен: 1788 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.05.2010 21:51


19.03.2010 г. , http://www.publics.bg/bg/home/ Ричард Ран и българската енергетика АВТОР: Атанас Георгиев image

Точно преди 20 години един икономически доклад начерта пред България нужните реформи, ако страната иска да премине от планово стопанство към пазарна икономика. Тези дни имената на американските икономисти Ричард Ран и Рон Ът станаха отново популярни покрай предвижданите реформи в бюджетната сфера. Интересното за доклада Ран-Ът е, че той разглежда икономиката в цялост, като дава препоръки за различни сектори. В работата на екипа участват и немалко български икономисти, чиито имена са популярни и днес. Самият доклад е достъпен на български език.

Какво прогнозира планът Рон-Ът за енергийния сектор?

Като четем главата за енергетика в доклада Ран-Ът, изникват две мисли. Първата е – дали експертите не са гледали 20 години напред, като са описвали ситуацията с българския енергиен сектор в настоящия момент? По-реалистичната мисъл обаче е, че основна част от проблемите в националната ни енергетика стоят нерешени поне от 20 години.

Секторната глава в доклада започва с описание на ресурсната ни обезпеченост и оценката, че дори малкото налични енергийни ресурси в България не се използват ефективно. Посочен е и екологичният проблем с лигнитните въглища в басейна „Марица-изток”, с който все още се борим. А изречението „България е изключително уязвима от всяко временно нарушаване на енергийния внос” описва с няколко думи ситуацията с прекъсването на газовите доставки от януари 2009 г.

Приватизация и либерализация

Години преди либерализационните пакети на ЕС и „пълното отваряне на европейския енергиен пазар на 1 юли 2007 г.”, което все още е пожелателно, докладът описва, че плановете на България за нови АЕЦ, ВЕЦ и ТЕЦ ще имат „в най-добрия случай ограничен успех” при липсата на пазарни цени за електроенергията. Като че ли това все още не е осъзнато и основна част от сектора работи по регулирани цени не само за мрежата, но и за произведената енергия. Интересно е и предложението за приватизация на сектора. Но не откъм крайните потребители, а от дъното на пирамидата на стойността – въгледобива. Докладът посочва още: „При положение, че бъде извършена реформа на цените и се предприемат стъпки към приватизация, има основание да се очаква бърза поява на способни предприемачи в сферата на алтернативните горива, пестенето на енергията и екологичния контрол.”. Отново – като поглед в бъдещето, където ние все още се стремим да постигнем именно тези цели.

В САЩ по-голямата част от производството на електроенергия и разпределението на природен газ е в ръцете на частни акционерни компании, като цените се регулират от правителството, посочват авторите на доклада. Затова възможната приватизация на Комитета по енергетика (от който по-късно беше отделена компанията НЕК и останалите енергийни дружества) ще му бъде от полза, тъй като ще му осигури по-голяма гъвкавост при осъществяването на неизбежните технологични промени и ще премахне свойствените за държавния монополизъм недостатъци в условията на появяващи се конкурентни доставчици на енергия, заявяват авторите.

За ядрената енергетика

Друг пророчески извод, който звучи като написан вчера, е: “Ядрената енергия, получавана от съществуващата централа в Козлодуй, задоволява около 36 на сто от нуждите на България от електричество. В Белене се строи втора атомна електроцентрала. Както и в други страни, развитието на ядрената енергетика се спъва от реални и/или въображаеми заплахи за природната среда и за безопасността.” Този извод е по-скоро в защита на ядрената енергия, въпреки все още пресния спомен от Чернобил в началото на 90-те години на XX век. И ако това е в духа на сегашната подкрепа на проекта АЕЦ „Белене” в договорения формат, то малко по-нататък в доклада се разбира, че новите мощности трябва да се финансират пазарно – нещо, което твърдят и противниците на АЕЦ „Белене” в съвременния му формат.

За енергийната сигурност

Като извод, направен наскоро, звучи и следният анализ: „Тази голяма зависимост на България от вноса на енергия я прави твърде уязвима при непосредствени нарушения в ритъма на енергийните доставки. В това отношение тя е сериозно засегната от сегашната криза в Персийския залив, а за в бъдеще може да почувства отрицателното въздействие на нестабилността в Съветския съюз и Румъния. В по- дългосрочна перспектива се очертава твърде сериозна пренагласа, тъй като Съветският съюз предприема стъпки към оценяване на енергийните продукти, които изнася за Източна Европа, по световните, а не по субсидирани цени както в миналото.”

Енергийна ефективност и цени

Още преди 20 години е ясно, че енергийната ефективност е едно от слабите звена на българския енергиен сектор. Експертите посочват още през 1990 г., че годишното електропотребление на българското домакинство е почти толкова голямо, колкото френското, но с една подробност – докато във Франция има много климатици, в България такива уреди са рядкост. Това по думите на авторите е „показател за неефективното използване на енергията, а не за жизнено равнище, съответстващо на френското”. Посочена е и основната причина за ниската енергийна ефективност – използването на електроенергия за отопление, вместо директното използване на енергийни ресурси или централно топлоснабдяване. Тази неефективност на потреблението води по думите на авторите на доклада както до проблеми в промишлената консумация на електроенергия, така и при ефективното управление на разходите в отоплението и осветлението на обществените сгради – нещо, което все още е проблем за централния и общинските бюджети. И нещо повече – въпреки високата цена на енергията спрямо местните доходи, тя все още е най-ниска по номинална стойност според статистиките на ЕС. Докладът посочва, че „бързите стъпки за постене на енергия са малко вероятни при отсъствието на разумни цени и на стимули за отделните предприятия”, което означава, че ако ресурсът е подценен, той няма да бъде изразходван разумно. При тези обстоятелства определянето на цените на електричеството, парата и топлата вода на реални пазарни равнища, близки до тези в други части на Европа, е от първостепенна важност, казват още експертите, а това все още е проблем – регулирането на повечето енергийни цени, а не само на естествените монополи, е все още факт. Липсва конкуренция на електроенергийния пазар, както и на пазара на природен газ.

Ефекти върху потребителите

За постигането на пазарни цени докладът посочва два варианта – „шокова терапия” или постепенно достигане на европейските нива. При първия вариант най-засегнати ще са домакинствата, които се отопляват с електроенергия, посочва докладът, но при втория има риск да се удължи периодът на прехода и да се намалят непосредствените облаги. Затова авторите предлагат по-бързия преход, но в комбинация с данъчни облекчения и субсидиране на доходите – вместо субсидиите за енергийните дружества.

Без да правим преглед на останалата част от доклада Ран-Ът, който все още е доста дискусионен при всяка структурна реформа, може да се съсредоточим върху енергийната му глава и да се замислим – коя част от тези мерки можеха да доведат до по-различно развитие на енергийния сектор? Дали ако приватизацията беше направена в началото на прехода, България можеше да има своите големи частни национални енергийни компании, които да инвестират в регионални активи? Дали цената на енергията щеше да е по-близо до останалите страни от ЕС, а сметките – по-ниски, заради подобрената енергийна ефективност? Дали щяхме да спорим за бюджетните средства и да избираме между енергетика и други сектори, ако държавата беше освободена от инвестиционната инициатива?

Тези и много други въпроси са условни, защото настоящата ситуация е каквато я виждаме в момента. Няма връщане назад, но нека се опитаме да вникнем в грешките си, за да не ги повтаряме. Не успяхме да направим реформи „по допирателната” на енергийния сектор в условия на капитализъм. А законодателството на ЕС сега ни тласка към същите реформи, но с 20 години пасив.
 
 



Тагове:   усещане,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iandreewa
Категория: Новини
Прочетен: 1031312
Постинги: 269
Коментари: 496
Гласове: 203
Спечели и ти от своя блог!
Архив