2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. reporter
3. chara
4. loran
5. wallstreet
6. chetivo
7. minchomin
8. rrashkova
9. toross
10. raylight
11. eltimir
12. kontra
13. misbis
14. Globalisation
15. fusion
16. starlight
17. globalization-mm
18. bulgarianmastermind
19. georgihadjiyski
20. bigbrother
"Трябва да изградим нов икономически модел, базиран на знанието, нисковъглеродната икономика и високата заетост. Тази битка изисква всеобща мобилизация. Никоя държава член не може да се справи с глобалните предизвикателства, действайки изолирано. Ние сме по-силни, когато работим заедно и, следователно, успешният изход зависи от близката координация на икономическата политика".
Барозу отбеляза, че икономическата криза е убедила дори и най-скептичните страни- членки, че Съюзът има нужда от повече координация в икономическата област. Сега сме по-взаимносвързани и имаме нужда от повече икономическа координация от всякога, подчерта председателят. Той прогнозира, че ако бъде приложена, стратегията ще донесе 2 процента растеж, но се застрахова, че кризата е направила всякакви прогнози доста несигурни.
Като програмен документ, който трябва да изведе Европа от кризата и да посочи посоката на развитие след нея, ключовата дума в него е растеж. Растеж, основан на знанието, устойчивостта и приобщаването.
Растежът на знанието означава насърчаване на образованието, иновациите и дигиталното общество. За целите на устойчивия растеж трябва да се стимулира развитието на по-енергийно ефективна и по-конкурентна икономика. Приобщаването означава растежът да бъде постигнат от всички заедно, като се увеличи участието в пазара на труда, наблегне се на квалификацията и на борбата с бедността.
Стратегията поставя 5 основни цели, които Европейският съюз трябва да постигне в следващите 10 години:
- 75 % заетост на населението между 20-64 години;
- 3% от европейския БВП да се инвестира в научно изследователска и развойна дейност;
- Постигане на т.нар. цели "20/20/20" в климата и енергетиката (съкращаване на емисиите въглероден диоксид с 20% в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници до 20% и намаляване на консумацията на енергия с 20%);
-Делът на рано напускащите училище да бъде под 10%, а поне 40% от младите хора да имат завършено средно или висше образование;
-20 милиона души по-малко да са заплашени от бедност.
За да постигне тези амбициозни цели, Комисията предлага няколко инициативи:
„Съюз на иновациите” означава фокусиране върху научно-изследователската дейност и иновациите, за да се преодолее пропастта между науката и бизнеса, а изобретенията да се превърнат в продукти. „Мобилна младеж” е наречена идеята чрез насърчаване на мобилността на студентите и младите професионалисти, да се повиши качеството и международната привлекателност на европейското висше образование. Специално внимание е отделено на дигиталното общество и общия дигитален пазар. Комисията предвижда всички европейци да имат достъп до високоскоростен инртенет до 2013 година.
Друга инициатива предвижда преминаване към енергийно ефективна и нисковъглеродна икономика, с цел до 2020 година разходите за внос на нефт и газ в ЕС да паднат с 60 милиарда евро. „Индустриална политика за зелен растеж” е инициатива, насочена към стимулиране на конкуретноспособна индустрия в пост-кризисния свят, насърчаване на предприемачеството и придобиването на нови умения. Комисията планира и модернизиране на трудовите пазари, с цел увеличаване на заетостта и осигуряване на стабилност на европейските социални модели. „Европейската платформа срещу бедността” е насочена към икономическо, социално и териториално сближаване, с цел бедните и социално изолираните хора да получат активна роля в обществото.
За да се постигнат амбициозните цели на стратегията, лидерството и отговорността трябва да се издигнат на по-нисоко ниво, отбелязва Комисията. И призовава държавните и правителствени ръководители да я подкрепят на пролетния Европейски съвет. Комисията се ангажира методите на управление да бъдат подобрени, като гаранция ангажиментите да се превърнат в конкретни практически действия (нещо, което според мнозина не се случи с Лисабонската стратегия). Европейската комисия ще наблюдава изпълението на Стратегията, успоредно с това на Пакта за стабилност и растеж, за да се осигури съгласуваност. Това ще позволи двете стратегии да преследват сходни цели, без да се припокриват и оставайки си отделни инструменти.
Комисията ще оценява напредъка на страните членки в постигането на националните им цели в годишни доклади, които ще бъдат обсъждани от европейските лидери на Пролетния им съвет. Стратегията запазва водещата роля на Съвета да „насочва енергията”, защото, според Еврокомисията, там най-добре се управлява взаимозависимостта между страните членки. Изпълнителният орган на ЕС, от своя страна, ще излезе със специфични препоръки към отделните страни-членки, както и с предупреждения в случай на неизпълнение на националните цели.
Първите коментари за новата стратегия на някои от политическите сили в Европейския парламент са противоречиви. Либералите и демократите смятат „Европа 2020” е едновременно "амбициозна и реалистична”, но твърде „беззъба”, за да осигури изпълнението си на национално ниво. Според Зелените, документът е „късоглед опит” за нова 10 годишна визия, а поставянето на растежа в основата на икономическото развитие е „рецепта за повторен провал”. Социалистите критикуват стратегията като недостатъчно зелена, недостатъчно социална и недостатъчно амбициозна.
Първото обсъждане на „Европа 2020” на най-високо ниво ще бъде на пролетния Европейски съвет в края на март. Очаква се документът да бъде окончателно приет през юни.