Кризата в Гърция провокира процеси, които вероятно ще доведат до предефиниране на правилата не само в Еврозоната, но и в самия ЕС. Дори и да стане обаче, това не бива да се превръща в основание за промяна на курса на реформи – независимо дали под натиска на неблагоприятните икономически обстоятелства или заради вътрешен популистки натиск.

Влизането на България в ERMII е основна цел на българското правителство и "Доктрината Дянков" за изпълнение на критериите (напр. нулев или минимален дефицит), определя голяма част на политиките в страната. Забавянето на желаното членство поради външни причини (в този случай - кризата в Гърция), е неприятно и нежелано.

Както изглежда обаче, казусът "Гърция" няма да бъде само частен случай с ограничено въздействие. По всичко личи, че той задейства процеси за редефиниране на правилата не само в монетарния съюз, но и на много от фундаментите и начините на функциониране на ЕС, които досега се приемаха за даденост – като неизбежността на по-нататъшната политическа интеграция и взаимодействието и ролята на основните играчи в ЕС ¹.

Ракията vs еврото ²: местната перспектива

Не, не става въпрос за цените на ракията в евро, а за начините и полетата за правене на политика. Сегашното правителството реагира бързо на "обществените" или "медийни" реакции, което само по себе трябва да се приветства, ако разбира се не става прекалено бързо и прекалено често. Решението за акциза на ракията бе показателно за този модел – правителствено предложение, негативна обществена реакция и съответно оттегляне на предложението.

Неколкократните отлагания на българското правителство за кандидатура в ERMII създадоха опасения, че политиката за еврото попада под тази графа. Увереността на финансовия министър Дянков през лятото на 2010, че България ще подаде бързо документи, контрастираше с подхода на кабинета Станишев за много по-малко публичен подход, който в много по-голяма степен се съобразява с нежеланието на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Еврогрупата. Но първоначално посочения срок за подаване на документи – ноември 2009 г. дойде и премина, след това се заговори за февруари 2010 г., отложено съответно за пролетта на 2010 г., като вече в края на март 2010 г. не се говори за конкретен срок, а забавяне заради гръцката криза.

Но по всичко личи, че българското правителство в този случай не може да бъде обвинявано, че следва "модела на ракията" - "националната" територия за правене на политика, а се съобразява с реалностите и тенденциите в ЕС – "европейското" поле.

Правителството, за щастие, все още поддържа влизането в ERMII като първостепенен приоритет, а и това е един от малкото въпроси, за които има национален политически консенсус. Разместванията на пластовете в ЕС обаче са прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати.

Какво се случи: линии и точки на разделение в Европа

Въпреки, че кризата в Гърция е сочена като основен виновник за забавянето, дебатът за помощта за страната извади на повърхността икономически и най-вече политически – на национално и европейско ниво - аргументи и съображения.

Въпросите дали изобщо да се помогне на Гърция, как и кой да го направи, оформи поне три разделни линии в ЕС, които, с цялата си условност и опасност от широки обобщения, могат да се маркират.

Основната линия на разделение е между Германия и Франция (със самата Гърция и Испания), по оста "север – юг". Второто разделение е "изток – запад" или "нови - стари" страни-членки и се формира от предложенията кой да помага на страните-членки (тук се визира твърдението, че МВФ е достатъчно добър за новите членки, но не и за "стари" и "западни" като Гърция). Третото и най-условното деление, е на "ляво" и "дясно": дясното германско правителство е привърженик на по-твърди мерки, а европейската левица застава зад гръцкото социалистическо правителство – както впрочем и десният Саркози. За самата Гърция именно предишно дясно правителство усложни проблемите, а сегашното ляво правителство трябва да направи съкращения в публичния сектор.

Няколко са темите, които е важно да се маркират в този случай:

"Еманципацията" на Германия. Заявката за нова роля на Германия е може би най-голямата изненада и най-сериозния фактор на промени в ЕС в бъдеще. Германия е икономическият мотор на ЕС и макар и да е част от тандема "Франция - Германия", който движи ЕС, тя изглежда започва да се еманципира. Берлин вече не иска да предоставя празни чекове и да плаща цената за европейската интеграция без промени във функционирането на ЕС като цяло и Еврозоната в частност по правила, които самата Германия желае. Предположението, че страните от Еврозоната (предимно Германия) ще се намесят и ще "платят сметката" на Гърция още от самото начало срещна съпротивата на Германия. Тя ясно показа, че е готова да остави Гърция да фалира, а ако Гърция иска помощ - да се обърне към МВФ.

Германското правителство, според редица мнения, имаше пълното основание да заподозре, че "плащането на сметката" на Гърция ще има домино ефект, който ще обвърже финансово германския данъкоплатец, ще постави под политически контрол (и то в по-лошия вариант – под контрола на Никола Саркози) независимата Европейска централна банка, ще задълбочи още финансовите проблеми на вече проблемните страни. Те пък, от своя страна, вече няма да имат стимул да пазят финансова дисциплина, която самата Германия стриктно спазва с цената на редица ограничения.

"Никаква помощ". Плащането за грешките на Гърция a priori бе неприемливо за дясното германско правителство. Нека припомним, че Берлин беше готов да остави базираната в Германия компания Опел да фалира. Какво остава тогава за настояването с парите на германските данъкоплатци да се плаща за прегрешенията на страни, които са били неблагоразумни и са харчили далеч над това, което могат да си позволят, докато германците са работили, печелили и спестявали усърдно. На своя страна германското правителство има и Договора на ЕС, който не позволява такава помощ. Германското правителство има и задачата да продължи да убеждава германските граждани, че си е струвало да оставят германската марка³ заради еврото.

"Икономическото управление" на Европа. Германското правителство считаше, че помощта за Гърция (или друга страна) ще отвори пътя за идеите на френския президент Саркози за "икономическо управление" в Европа. Берлин се опасява, че подобни идеи ще поставят под политически контрол независимата Европейска централна банка. (В български вариант, грубо казано, това било равнозначно на политическа намеса в работите на валутния борд - тема с над десет годишно табу в иначе доста фриволния начин на управление в страната). Тези идеи, впрочем, датират още от началото на 2007 г., - т.е. доста преди да започне ипотечната криза в САЩ през есента на 2007 г., - и оттогава те са обект на спорове между Франция, Германия, ЕЦБ и страните от Еврогрупата.

Икономическо управление може и да има – една от основните критики към еврото е, че разчита на монетарен съюз, на който не съответства политически съюз (и тук Президента Саркози е прав), но това няма как да стане веднага и едва ще е във вида, предложен сега.

Ролята на външния фактор – МВФ. Франция настояваше за две неща: ЕС да спаси Гърция и в никакъв случай да не намесва външни играчи като МФВ. Франция намери за крайно неприемливо и унизително базираният във Вашингтон МФВ да се намесва във "вътрешноевропейски" въпрос - т.е. Париж настоя Европа сама да се справя със своите проблеми. Но този аргумент не трябва да се приема като израз на инстинктивен френски анти-американизъм. Напротив - цялата история, според наблюдатели, има и домашен привкус: Никола Саркози може би не иска да даде роля на спасител на европейската финансова система на президента на МФВ – сънародника му и потенциален политически съперник Доминик Строс-Кан. Призивът на Саркози към Германия да промени модела си за благото на Европа – т.е. да изнася по-малко и да харчи повече, изобщо не помогна за преодоляването на различията. Тезата за "унизителната" роля на МФВ, разбира се, е камък в градината на новите страни-членки от Централна и Източна Европа, които още при първите признаци на кризата бяха отпратени за помощ при МВФ. Означава ли това, че те са още втора ръка членки на ЕС?⁴

Какво следва: още от научените уроци от гръцката криза

В края на март 2010 г., наред с последните съобщения за постигане на споразумение за помощ за Гърция, се появи и новина за предложението за спиране на разширяването на Еврозоната, докато не се установят нови правила за членство.

Промяна на правилата в движение – особено за страни като България, които обикновено не участват в писането на тези правила, може да е лоша новина. Ако това се окаже вярно, това най-малкото може да предизвика забавяне на процеса. Другото зависи от характера на предложените промени, за които засега може само да се гадае. Критериите за влизане в Еврозоната – за дефицит, инфлация, може би няма да бъдат обект на дебат, или поне ще бъдат функция на други промени в правилата на Еврозоната – като например как се поддържат тези критерии, щом една страна е вече член на клуба.

Връщайки се на гръцкия казус, опциите пред страната при най-неблагоприятния случай бяха три: фалит, загуба на престиж или загуба на суверенитет. Фалитът означаваше страната да се остави да се справя сама – решенията за реформи да се вземат от правителството (и обществото), а останалото да свършат пазарите. Дефинирането на втория вариант – "загуба на престиж" - зависи от гледната точка, защото се касае до искане на помощ от МФВ. За новите страни-членки това нямаше да е проблем, но Франция и други държави решиха, че е това е унизително за "стари" страни-членки. Но контрапредложението на тази група - Еврозоната сама на помогне избирателно - е прилагане на двоен стандарт спрямо номинално равностойни партньори ⁵. То е и парадоксално от гледна точка на това, че би довело до наказване на страни, които спазват правилата и би поощрило онези, които ги нарушават. ⁶

Ако първите две опции не бяха избрани (по различни политически и икономически съображения) и се стигнеше до помощта на Еврозоната, то тогава тази помощ нямаше да е безусловна. В статия за Financial times германският финансов министър Шойбле очерта периметъра от мерки, които германското правителство би искало да види, ако се наложи третият вариант: стриктни условия и сурови санкции във вид на финансови глоби, ако не бъдат изпълнявани условията и, разбира се, постоянен мониторинг. Това може да става и през предложения "Европейски валутен фонд" (който е по модела на Международния валутен фонд). С други думи - ако "загубата на престиж" не е достатъчно добра опция, тогава може да се стигне до "загуба на суверенитет"⁷ с налагането на условия, мониторинг (включително и строг контрол над националната статистика) и санкции. Най-крайните мерки в този случай бяха подсказани от канцлера Меркел и министър Шойбле: изключване от Еврозоната или суспендиране на правото на глас в Еврогрупата.

Препоръки за България

За България най-добрият курс на действие е да запази сегашната си политика за влизане в ЕRMII като спазва критериите и финансова дисциплина. Дори и правилата за влизане и членство в Еврозоната да бъдат променени, това не бива да става повод за промяна на целите, за загърбване на вече постигнатите критерии под натиска на неблагоприятни икономически обстоятелства, нито за някакви популистки действия, предизвикани от обществен натиск или групови интереси. Гръцката криза даде и отговор на въпроса как да се подържат критериите – чрез бързи и решителни реформи. Примерът на Естония е показателен ⁸– въпреки, че е сериозно засегната от кризата, страната прави необходимите болезнени реформи със сериозно намаляване на бюджетните разходите и в крайна сметка успява да отдели 100 милиона евро (при население на страна колкото това на София), за да подпомогне съседна Латвия.

Що се отнася до по-широкото поле на европейска политика, правилата като цяло там се променят и България трябва да участва, доколкото може, в редефинирането на тези правила. Най-малкото като служи за пример – България и Естония бяха посочени като единствените страни в ЕС, които ще спазят тази година критериите на Еврозоната за нисък дефицит.⁹

  Марин Лесенски

¹ Виж "Germany to the EU: no more integration" by Daniel Korski, Spectator, 24 March 2010, достъпно на http://www.spectator.co.uk/coffeehouse/5862228/germany-to-the-eu-no-more-integration.thtml
² Сравнението е взето назаем от Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни отношения.
³ Това засяга и въпроси и политиката на идентичност. При положение, че доскоро дори носенето на националния флаг на футболни мачове бе неприемливо в Германия, „дойче марката” бе символ на следвоенната роля и просперитет на Германия.
⁴ В крайна сметка, постигнатия в края на март 2010 г. компромис включва и ЕС, Еврозоната и МФВ.
⁵Виж с Ivan Krastev, “What if Greece Were a Central European Country?,” In Journal or World Affairs, 8 March 2010, достъпно на http://www.worldaffairsjournal.org/new/blogs/krastev/What_if_Greece_Were_a_Central_European_Country 
⁶ Виж Georgi Angelov, “Bulgaria, Greece and the Eurozone”, EuPI Policy Brief 20, March 2010. достъпен на http://eupi.osi.bg/fce/001/0070/files/Bulgaria_Eurozone_policybrief20.pdf 
⁷ “Колониален” подход, според определението на Gideon Rachman от Financial Times. Wolfgang Schauble’s torture chamber, 12 March 2010, достъпно на http://blogs.ft.com/rachmanblog/page/2/ 
⁸ Виж Karsten Staehr, “Will the Greek government debt crisis affect the chances of Estonia joining the euro area?”, EuPI Policy Brief 19, March 2010, достъпен на http://eupi.osi.bg/fce/001/0070/files/Estonia_Eurozone_policybrief19.pdf
⁹ Доклад на ЕС от 17 март 2010 г, достъпен на http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/10/288