Българската страна ще настоява пред “Газпром“ в новите договори за газовите доставки след 2010 г. да няма клаузи за тайнственост на параметрите, както е в момента. Ние сме за пълна прозрачност, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в петък пред Нова тв. Той обясни, че юлското шоково поскъпване на синьото гориво с близо 30 процента е заради преподписаните по времето на Румен Овчаров клаузи с увеличението на цената на газа, които обаче остават търговска тайна.

Министърът допълни, че не желае да попада в юридически капани, поради уговорената в края на 2006 г. конфиденциалност.

Трайков припомни, че в резултат на променените условия по стария договор, който е можело да действа още пет години, България търпи загуби, които до този момент са от порядъка на 700-800 млн. долара.

По-късно енергийният министър заяви в парламента, че на "Газпром" е предложен времеви график за съгласуване на позиции по новия договор, който трябва да е до 2030 г. България очаква това да стане до 1 ноември, за да може да се придвижат процедурите за подписването на новия контракт.

Трайков съобщи, че въпросите с исканията на двете страни ще продължат да се дискутират на договорена следваща среща в Москва в началото на юли, както и в София.

От думите му стана ясно, че все още се преговаря по начина за формиране на цената на суровината и за авансовото плащане на доставките, за приоритетните количества, които държавата ни ще получава до края на 2012 г, когато изтичат всички търговски договори, както и за мобилността при заявките на конкретни обеми.

Разговорите се водят и в контекста на съобразяване с бъдещите газови проекти - "Южен поток" и междусистемните газови връзки и произтичащите въпроси за място на доставка, посочи министърът.

Преди време изпълнителният директор на “Булгаргаз“ Димитър Гогов съобщи, че България настоява цената на газа на входа да се променя на шест месеца – на 1 април и 1 октомври, а не както е сега на 1 януари и 1 юли, като в тях се отразяват борсовите тарифи на алтернативните горива за девет месеца назад. В сегашния договор е предвидено и конкретно процентно поскъпване на газа, в допълнение към формулата за образуване на тарифата на всеки шест месеца. За 1 юли 2010 г. например повишаването е 90 процента от базисната цена.

“Южен поток“ - само ако е изгоден за страната

В отговор на депутатски питане Трайков обясни също така, че и за проекта “Южен поток“ на "Газпром" е предложен график за подготовка на задание за изготвяне на предпроектно проучване, което да предложи варианти за сухопътния участък на трасето през България . По план тръбата трябва да минава по дъното на Черно море, да излезе при Варна и от там по два лъча за поеме през Гърция към Италия и през Сърбия до Австрия. След като стане готово това проучване, България ще прецени дали е икономически изгодно да участва в проекта и чак след това ще се подпише договора за създаването на смесено дружество 50:50 с “Газпром“ за построяването и експлоатацията на българския участък от газопровода.

Трайков, който миналата седмица отказа да коментира намеренията на президента Георги Първанов за провеждане на национално допитване до гражданите на страната за това да се строи или не АЕЦ “Белене“, сега обясни, че въпросът с референдума не е толкова елементарен.

“Данъкоплатецът не бива да решава за “Белене“

“Когато аз станах министър и видях батака, до който е докаран този проект, си казах, най-добре е отговорността да бъде максимално размита и обща, така че нека да направим референдум. Това ми беше първата мисъл. И тогава ще видим. Ако народът кажe "Прави централата", ще я правим. Ако каже "Не я правете", няма да я правим“, каза Трайков.

После обаче размислил и сега смята, че този въпрос не следва да се задава, защото по този начин данъкоплатецът ще бъде поставен в ситуация да взема решение като инвеститор, без да е наясно с конкретните сметки.

"Инвеститорите обикновено не гласуват по референдуми. Те вземат решения, основани на конкретни сметки. Тогава ние ще трябва да обясним на всички гласоподаватели, от 16 до 90-годишните, с всякакво образователно равнище, каква е сметката от това държавата да инвестира. Обаче ние вече поехме отговорността като правителство и казахме "Държавата няма да инвестира". Казахме "В момента 5 милиарда лева България може да ги похарчи за по-полезни или по-очевидни неща - за здравеопазване, за магистрали", заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма.

По думите му държавата няма да вложи и лев повече от вече инвестираните пари в АЕЦ “Белене“ и ще се чака изхода от процедурата за преструктуриране на проекта и търсенето на нов стратегически инвеститор.

“Думата не е цената на газ, цената на тока и така... голямата дума за България е... дори не е АЕЦ "Белене" и дори не е Бургас - Александруполис, всичко на куб и на квадрат, тя е енергийна либерализация. Цената на тока да се определя от енергийна борса, от пазара на тока, а не от този или от онзи регулатор, политик“, заяви Плевнелиев.

"Цените на газа са функция на много компоненти и България не може да диктува цените. Бих предпочел цената на електричеството да е по-висока, но да има инвестиции за енергийна ефективност, вместо по-ниска цена без такава ефективност", допълни министърът.

Той коментира, че подходът в европейските държави е именно чрез инвестиции в енергийна ефективност се намаляват брутните разходи на домакинствата и бизнеса за енергия.

“Мен лично доста ме притесни фактът, че като че ли прехвърляме цялата отговорност върху ЕРП-тата, посочваме ги и казваме "ето те са лошите". Няма такова нещо. Къде е била държавата 5 години? Къде е бил регулаторът? Той е проверявал и сканирал всеки разход. Той е трябвало да ги одобри. Той трябва да даде обяснение, а не тези компании, които имат намерение да продължават да инвестират в тази държава. Така че лично аз бих седнал на масата заедно обаче с регулатора, за да видим къде е истината“, коментира Плевнелиев.

Според него намесата на политиците в енергийните теми трябва да е по-скоро вторична. “Има договори, има правила, трябва да си просто следим договорите и да ги изпълняваме. Това се отнася както за руския гигант "Газпром", така и за малката българска икономика, която обаче вече е част от европейската“, допълни регионалният министър.

Той не сподели и оценките, че България вече излиза от кризата, а заяви, че момента страната "пълзи" по нейното дъно. Според него след кризата може да се очаква годишен растеж на икономиката в размер на около 2-3%.

“Всичко зависи вече оттук нататък не само от международните пазари, но и от това по какъв начин българската индустрия ще се преструктурира, защото растежът от миналото беше базиран на харчене и на потребление, а не на инвестиции и създаване на стойност. И сега икономиката, разбира се, трябва да се пренастрои“, заяви Плевнелиев..

Той припомни, че един от основните двигатели, на които се е дължал в миналото икономическият ръст на страната – строителството, го няма.

“Строителството не трябва да си въобразява, че е двигател. Икономиката трябва да се ориентира към нови сектори“, каза регионалният министър.

“България има реномето на сила в информационните технологии. Но идват индустрии на бъдещето. Такива са тези лайфсайанси, свързани със здравето. Бъдете сигурни, че след 15-20 години хората на тая планета ще могат да купуват, да плащат на докторите и на клиниките за много неща, които в момента не са възможни. Това са едни индустрии за хиляди, милиарди, които могат да се случват в България“, смята той.

Според него предстоящата реформа в болниците и достатъчното кадри са добър повод за такова преориентиране. “но, разбира се, това означава визия, ясна програма за действие, пренастройване на учебните програми, пренастройване дори и на някои институти в БАН, в икономиката“.