Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2010 12:45 - НАТО, ПРО и новата руска военна доктрина
Автор: iandreewa Категория: Новини   
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове:
0



НАТО, ПРО и новата руска военна доктрина     В началото на тази година се случиха доста събития, свързани с военните проблеми, както и с въпросите на сигурността в Европа и Азия, като повечето от тях бяха концентрирани в твърде кратък период от време (по-малко от седмица), по време на който се провеждаха срещи, правеха се изявления и се лансираха нови инициативи по широк кръг от въпроси: от създаването на противоракетен щит до безпрецедентната ескалация на най-мащабната в момента война, водена в света, и от новата система на европейска сигурност до новата руска военна доктрина. Вече цяло поколение ни дели от края на студената война, почти толкова време мина и от разпадането на Съветския съюз. Последните събития обаче ме накараха да си припомня едно друго десетилетие, от един вече отминал век. Преди повече от двайсет години основните световни новини бяха свързани с войната в Афганистан, както и с породилото много спорове разполагане на ракети със среден радиус в Европа. Двайсет години по-късно вече не съществува нито Съветският съюз, нито Варшавският пакт, остана само силно отслабената и орязана Русия. Междувременно, Съединените щати и НАТО осъществиха безпрецедентна по мащабите си милитаризация на Европа (на практика почти целият континент беше подчинен на доминирания от САЩ военен блок) и стартираха мащабна настъпателна операция в Южна Азия, където днес се води най-продължителната война в новата история на света. От 44-те държави от Европа и Южен Кавказ (като изключим държавите-джуджета и създадената с помощта на НАТО квази-държава Косово), само шест: Беларус, Кипър, Малта, Молдова, Русия и Сърбия, съумяха да избегнат включването на свои военни в коалицията на НАТО и изпращането им на предната фронтова линия в Афганистан. Смятам че съвсем скоро броят на тези държави още повече ще намалее. От тези 44 държави, само две – Русия и Кипър, не са членки на НАТО или участници в преходната програма „Партньорство за мир”, макар че Кипър е подложен не силен натиск да се включи в нея. На 4 и 5 февруари 2010, министрите на отбраната на всичките 28 членки на НАТО се събраха в Истанбул, като основно внимание беше отделено на войната в Афганистан, разполагането на военен контингент в Косово и плановете за разширяване на глобалната противоракетна система (ПРО) в Източна Европа и Близкия изток. Срещата се проведе само осем дни след двудневното съвещание на Военния комитет на НАТО в Брюксел, в което участваха 63-мата шефове на военните министерства на страните-членки и държавите, предоставящи свои военни контингенти на пакта (Troop Contributing Nations, както ги наричат в самия алианс), сред които бяха и високопоставени представители на министерствата на отбраната на Израел и Пакистан. То беше посветено на войната в Афганистан, както и на новата стратегическа концепция на НАТО, която ще бъде приета на срещата на върха на пакта, по-късно през тази година. Командващият на 150-хилядния контингент на САЩ и НАТО в Афганистан генерал Стенли Маккристъл присъства и на двете съвещания, а шефът на Пентагона Робърт Гейтс лично ръководеше работата на второто. При това, беше отбелязано, че „Афганистан, както и противоракетната отбрана, са примери за новите приоритети и Гейтс би искал НАТО да съсредоточи вниманието си върху тях” (1). Както отбелязаха мнозина от ръководителите на военните делегации, участвали в срещата на 63-мата в Брюксел, сферата на действия на НАТО през последното десетилетие излезе далеч извън пределите на Европа и Северна Америка. Намиращите се в Афганистан, под егидата на пакта, военни части бяха събрани от всички обитаеми континенти, включително от Близкия изток и Океания. Австралия изпрати там най-големия (1500 души) контингент от всички държави, които не са членки на НАТО, а такива неевропейски държави, като Армения, Азербайджан, Бахрейн, Колумбия, Египет, Грузия, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и Обединените арабски емирства или вече са изпратили, или съвсем скоро ще изпратят свои бойци в Афганистан. Новата руска военна доктрина Още на първия ден от съвещанието на военните министри от НАТО в Истанбул, румънският президент Траян Басеску обяви, че е отговорил положително на молбата на администрацията на Барак Обама за разполагане на прехващащи ракети на територията на страната. Това стана пет седмици след съобщението, че нови прехващащи ракети Patriot ще бъдат разположени в онази част на Полша, която е само на половин час път с кола до най-западната граница на Русия (авторът очевидно има предвид Калининградския анклав – б.р.). На следващия ден (5 февруари), след като минаха вече два месеца от изтичане срока на действие на Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (СНО), подписан от САЩ и Русия и регулиращ процеса на съкращаване на ядрените въоръжения и средствата за доставката им (2), руската информационна агенция „Интерфакс” съобщи, че президентът Дмитрий Медведев е одобрил новата руска военна доктрина и основните принципи на политиката на ядрено сдържане, до 2020 (3). Същият източник цитира мнението на зам. секретаря на Съвета за сигурност и бивш началник на Генералния щаб Юрий Балуевский по повод на новата доктрина: „Планира се да се развива наземният морският и въздушният компоненти на ядрената триада. Русия трябва да гарантира последователното си демократично развитие, използвайки такъв гарант за стабилността и, като ядреното оръжие... Тя си оставя правото да използва ядрено оръжие, ако бъде застрашено съществуването и като държава.” (4). „В доктрината подробно са описани 11 външни заплахи за Русия, седем от които са свързани със Запада – се подчертава в анализ на индийския вестник The Hindu, в който се посочва, че – Разширяването на НАТО на изток, както и стремежът и да осъществява глобални функции, се определят като най-голямата заплаха за Русия”. „Съединените щати – продължават индийските анализатори – са източник и на други сериозни заплахи, упоменати в доктрината, макар че тази страна нито веднъж не се споменава поименно в документа. Става дума за опитите за дестабилизиране на отделни страни и региони, което води до нарушаване на стратегическата стабилност; увеличаване на военния потенциал в съседните държави и прилежащите морски акватории; създаване и разполагане на елементи от стратегическата система за ПРО, а също милитаризация на космоса и разполагане там на свръхточни неядрени стратегически оръжия”. Що се отнася до момента, в който бе одобрена новата руска военна доктрина, вестникът го свързва с неотдавнашното решение на САЩ за създаване на противоракетен щит, както и с продължаващите преговори между Москва и Вашингтон по договора за СНО. „Новата отбранителна доктрина беше официално одобрена и публикувана само ден след като Румъния обяви за планираното разполагане на нейна територия на прехващащи ракети, като част от глобалния противоракетен щит, против които рязко се обявява Русия. Преди това бе съобщено, че Москва е отложила приемането на доктрината, подготвена още през миналата 2009, за да не усложнява преговорите си с Вашингтон за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия, които продължават и в момента” (5). Подобна констатация беше направена и в съобщението на китайската информационна агенция Синхуа: „Анализаторите посочват, че решението на Румъния бе взето в критичния момент, когато Вашингтон и Москва се подготвяха за подписването на новия договор, който трябваше да замени Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (СНО-1).  Затова тази стъпка може да попречи на затоплянето в руско-американските отношения и да се окаже изпитание за здравината на двустранните връзки” (6). В раздела на новата руска военна доктрина (която е достъпна на руски на сайта www.news.kremlin.ru/ref_notes/461), озаглавен „Основните външни опасности”, се обръща внимание на следните, пораждащи загриженост въпроси и, най-вече, на първия измежду тях: - Целта на НАТО да си присвои изпълнението на глобални функции в нарушение на международното право, както и да измести военната инфраструктура на държавите-членки на пакта към руските граници, включително и чрез разширяването на самия пакт; - Опитите за дестабилизиране на ситуацията в отделни държави и региони и ерозиране на стратегическата стабилност; - Разполагането на военни контингенти на чужди държави (и блокове) в съседни на Русия и съюзниците и територии, както и в прилежащите акватории; - Създаването и разгръщането на системи за стратегическа противоракетна отбрана, ерозиращи глобалната стабилност и нарушаващи формиралия се силов баланс в ядрената сфера, а също милитаризиране на космическото пространство и разгръщане на стратегически неядрени системи с висока точност на поразяване; - Териториалните претенции към Русия и съюзниците и, както и намесата във вътрешните им работи; - Разпространението на оръжията за масово унищожаване, ракети и ракетни технологии и увеличаването броя на държавите, притежаващи ядрено оръжие; - Нарушаването, от отделни държави, на международните споразумения, както и невъзможността да бъдат ратифицирани и прилагани вече подписаните международни споразумения за ограничаване и съкращаване на въоръженията; - Използването на военна сила на териториите на съседни на Русия държави, в нарушение на Устава на ООН и другите норми на международното право; - Ескалация на въоръжените конфликти на територии, прилежащи на Русия и нейните съюзници. На 46-тата годишна конференция по сигурността в Мюнхен, провела се на 6 и 7 февруари 2010, генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви: „Длъжен съм да отбележа, че тази нова доктрина не отразява реалността”, макар внимателният анализ на съдържащите се в нея девет пункта да потвърждава, че тя отразява реално съществуващата ситуация. За съжаление, след като румънският президент обяви, че американските ракети ща бъдат разположени в страната му, беше публикувано и официално заявление на Външното министерство на Румъния, в което, в частност, се казва следното: „Румъния беше и си остава последователен привърженик на проектите на НАТО за постепенната и последователна разработка на системата за ПРО в Европа... Решението ни да участваме в системата на САЩ е в пълно съответствие с това, което бе решено по този въпрос на срещата на НАТО в Букурещ, през 2008, както и в Стасбург/Кел, през 2009” (7). През първия ден от работата на Мюнхенската конференция по сигурността, руският външен министър Сергей Лавров отбеляза в изказването си: „С разпадането на Съветския Съюз и Варшавския договор възникна реална възможност ОССЕ (Организацията са сигурност и сътрудничество в Европа) да се превърне в пълноправна организация, гарантираща равна сигурност за всички държави от евроатлантическата зона. Тази възможност обаче беше пропусната, като вместо това бе избран курс към разширяване на НАТО, което означаваше не само запазване на линиите, разделящи Европа по време на студената война, с различни нива на сигурност, но и изместването на тези линии на изток. На практика, ролята на ОССЕ беше ограничена до функцията да обслужва тази политика, с ангажимента и да наблюдава развитието на хуманитарните проблеми в постъсъветското пространство”. След това, Лавров анализира причините за неуспеха на някои мерки, взети след края на студената война в Европа: „Фактът, че принципът на неделимост на сигурността не се прилага в ОССЕ, едва ли се нуждае от доказателства. Да си припомним бомбардировката на Федеративна република Югославия през 1999, когато група страни-членки на ОССЕ, обвързани с тази политическа декларация, осъществиха агресия срещу друга членка на ОССЕ, която също беше декларирала лоялността си към нейните принципи... Всички си спомняме и трагедията от август 2008 в Южен Кавказ, когато една държава-членка на ОССЕ, поела редица задължения за неизползване на сила, използва такава сила, включително и против миротворческите части на друга държава-членка на ОССЕ, в нарушение не само на постановките от Хелзинската декларация, но и на конкретните миротворчески споразумения, свързани с грузинско-осетинския конфликт и изключващи употребата на сила” (8). Реакцията на НАТО На следващия ден, шефът на НАТО Расмусен не съумя да даде адекватен отговор на обвиненията, че непрекъснатото разширяване на ръководената от него организация на изток застрашава мира и сигурността в Европа. Вместо това, той се опита да оправдае използването на военната мощ на пакта далеч извън пределите на Стария континент, във всички точки на света. Расмусен заяви, че „в условията на отсъствие на сигурност в глобален мащаб, защитата на територията ни следва да започва далеч отвъд пределите на нашите граници” и призова „НАТО да се превърне в глобален форум за обсъждане проблемите на сигурността”. В речта му се съдържаше и призив за „трансформирането на НАТО, като дейността и се прехвърли на качествено ново равнище и алиансът бъде обвързан по съвършено нов начин с една по-широка международна система”. Тоест, излиза, че Русия не може да предлага обща система за сигурност в Европа, докато НАТО може да настоява за създаването на глобална система. Не без известна гордост, Расмусен обяви, че действащите под егидата на пакта Международни сили за съдействие на сигурността в Афганистан „ще бъдат увеличени, през настоящата 2010, с повече от 30 000 души”, като това ще се случи в една отдавна съсипана страна, която НАТО превърна в бойно поле на кървав въоръжен конфликт. Генералният секретар не само че не изрази съмнение относно тази война, която се води в страната вече десета календарна година и в хода на която всеки ден загиват все повече хора, но дори я представи като модел за целия свят: „Полученият от нас опит в Афганистан... ми позволява да премина към другия въпрос – необходимостта от превръщането на НАТО във форум за консултации при обсъждането на глобалните проблеми на сигурността... НАТО представлява рамкова структура, която вече е доказала уникалната си възможност да обединява консултациите по въпросите на сигурността, военното планиране и провеждането на реални операции и, която значително надхвърля самите членки на пакта. В тази връзка, още веднъж ще ви кажа – вижте Афганистан” (9). Председателят на Комисията по международните отношения на руската Дума Константин Косачев също взе участие на конференцията в Мюнхен. Там той, в частност, заяви: „Мисля, че днес проблемът на НАТО е, че пактът се развива обратната посока, т.е. все повече се старае да действа в глобален мащаб, докато мисленето му остава на локално равнище... В момента, в който НАТО излезе извън границите си, действията му престават да бъдат само вътрешен проблем на алианса”. Освен това, той „обвини пакта, че е провокирал грузинско-руския конфликт с обещанията, дадени на Тбилиси, за бъдещото му членство в НАТО...” (10). Руският вицепремиер и бивш военен министър Сергей Иванов също направи изказване в Мюнхен. Засягайки въпроса за проточилите си преговори за СНО, той отбеляза: „Не може да се говори сериозно за съкращаване на ядрените потенциали, когато една ядрена държава усилено работи по разполагането на системи за защита против средствата за доставка на ядрени бойни глави, с които разполагат други държави” Освен това, той напомни на участниците в конференцията, че „в началото на 90-те, Русия едностранно съкрати със 75% ядрения си арсенал, но САЩ не предприеха аналогични ответни стъпки и дори не изтеглиха въоръженията си от Европа” (11). Една от водещите руски информационни агенции пък подчерта, че „Николай Патрушев (секретарят на руския Съвет за сигурност – б.р.) рязко разкритикува НАТО заради непрекъснатите опити за разширяване на пакта, включително подкрепата за стремежа на правителствата на Грузия и Украйна, страните им да станат негови членки. Освен това, той обвини НАТО че е въоръжила и подготвила Грузия за нападението срещу Южна Осетия и Абхазия и отбеляза, че държавите от пакта продължават да доставят оръжие за Грузия, въпреки протестите на Русия” (12). Основателността на руските опасения беше потвърдена на 9 февруари, когато в Украйна стартира 10-та ежегодна седмица на НАТО, а паралелно с това грузинското правителство „одобри националната програма за сътрудничество с НАТО за 2010”. Както е известно, тази инициатива беше предложена от пакта непосредствено след нахлуването на грузинската армия в Южна Осетия и последвалата война с Русия, през август 2008. Войната на Балканите, войната в Южна Азия, войната в Южен Кавказ. Това ли е моделът, който НАТО призовава да бъде наложен на глобално равнище? С изместването на границите на пакта все по на изток, в тази посока се прехвърлят войници и военна техника, военно-въздушни бази и елементи на противоракетната отбрана. Продължаващата конфронтация На 9 февруари,  началникът на Генералния щаб на руската армия Николай Макаров предупреди, че „разработването и разполагането на (американския) ракетен щит са насочени против Руската Федерация” (14). Освен това, той отбеляза, че „различията ни със Съединените щати, във връзка с плановете за създаването на противоракетен щит, пречат на работата по договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия” между Вашингтон и Москва и „тези противоречия засега не позволяват подписването на договора” (15). „Договорът за стратегическите настъпателни оръжия, по който работим в момента – подчерта Макаров – следва да отчита връзката между отбранителното и настъпателно стратегическо оръжие. Тази връзка е много тясна, защото те са абсолютно взаимнозависими. И няма как да не вземем предвид системата за противоракетна отбрана”. Няколко дни преди това говорителят на руското Външно министерство Андрей Нестеренко потвърди искането на страната си за изтегляне на американските ядрени оръжия от Европа. Той отбеляза, че „ние ще приветстваме изтеглянето на американското тактическо ядрено оръжие от Европа в САЩ. То следва да бъде съпроводено и от пълно и необратимо унищожаване на цялата инфраструктура, поддържаща разполагането на този вид оръжия в Европа”. Нестеренко отново изрази позицията на Русия, че „ядреното оръжие трябва да се разполага само на територията на държавата, която е негов собственик” (17). Шест дни по-късно (т.е. на 10 февруари), сякаш за да илюстрират руските опасения и упорството на НАТО по този въпрос, турските медии цитираха изказването на бившия генерален секретар на пакта Джордж Робъртсън, който призна, че в Турция са разположени между 40 и 90 ядрени заряди (във военновъздушната база Инджирлик). Лорд Робъртсън направи това изявление в контекста на искането си американските ядрени бойни глави, които се намират на територията на Германия, да си останат там. Разбира се, той не е нито германец, нито американец. Той е бивш шеф на НАТО и затова смята, че има право да се произнася по решението на толкова сложни въпроси. Пак на 10 февруари, началникът на канцеларията на полския президент Владислав Стасяк се появи във Вашингтон за да обсъди плановете за предстоящото разполагане на американските противоракетни комплекси с предно базиране Patriot PAC-3. Там той се срещна с представители на Съвета за национална сигурност, както и със сътрудници на Центъра за международни и стратегически изследвания (CISS). „Обсъждахме бъдещето на НАТО в контекста на новата стратегическа концепция, както и актуални въпроси, свързани с пакта и, особено, с практическото приложение на член 5 от Устава на организацията” – заяви той по-късно, визирайки възможността НАТО да осъществява военна намеса в защита на някой от членовете си. Същият ден, официален представител на украинското Външно министерство изрази загриженост от разполагането на американски ракети в съседната на страната му Румъния. „Като румънски съседи – се посочва в неговото заявление – не можем да оставим без внимание плановете за разполагане на американски противоракетен щит в непосредствена близост до границите ни, особено имайки предвид, че някои негови елементи вероятно ще бъдат разположени в акваторията на Черно море” (19). На свой ред, Владимир Воронин, който до септември 2009 беше президент на граничещата с Румъния и Украйна Молдова, предупреди, че плановете на САЩ за разполагане на техни ракети в Румъния и териториалните и води „могат да превърнат съседна Молдова във фронтова зона”. Освен това, той подчерта, че „румънската позиция по въпроса за американския противоракетен щит, както и откритата подкрепа на тези планове от сегашното ръководство на Молдова могат да имат катастрофални последици за сигурността на региона” (20). Думите му ме карат да си припомня изказването на руските представител в НАТО Дмитрий Рогозин, който два дни преди това заяви, че „плановете на САЩ за разполагане на елементи на противоракетната отбрана в Източна Европа са предлог да се доближат още повече до руските граници”. Според него: „САЩ използват действията на Иран за глобализирането на противоракетната си отбрана”. Четири дни след цитирания по-горе коментар, бившият молдовски президент Воронин заяви: „Разполагането на елементи на системата за противоракетна отбрана в Румъния връща Европа в ерата на студената война” и подчерта, че има „съмнения, дали американската система за ПРО е насочена само срещу Иран”. На свой ред, както съобщи руската агенция РИА Новости, лидерът на самообявилата се Приднестровска република Игор Смирнов е сондирал възможността там да бъдат разположени руски ракети „Искандер”, в отговор на решението на Букурещ (и, евентуално, на София) да се включи в американската ПРО. Както е известно, през 2008, Пентагонът въведе в експлоатация ракетен радар и военна база в израелската пустиня Негев. В базата са разположени над 100 военни специалисти, а зоната на действие на радара е 2900 мили, т.е. почти три пъти повече от разстоянието между Израел и иранската столица Техеран. Радарът с предно базиране, работещ в х-честотен диапазон във военновъздушната база Неватим, може да следи цялата източна, както и по-голямата част от южна Русия. Тоест, колкото по-гръмко САЩ и съюзниците им от НАТО коментират уж нарастващата иранска заплаха, толкова по-плътен става изгражданият от Запада срещу Русия „кордон” от противоракетни установки. Може ли НАТО да бъде гарант за сигурност? На 10 февруари, местните медии обявиха, че „Чешката Република преговаря с администрацията на президента Обама за разполагането на нейна територия на команден център на модифицирания вариант на системата за противоракетна отбрана” (23). На следващия ден, китайският посланик в Москва Ли Хюи даде интервю за една голяма руска информационна агенция, в което „потвърди загрижеността на Пекин, че американските планове за създаването на противоракетен щит могат да нарушат формиралия се стратегически баланс и стабилността и да породят определено напрежение”. Оценявайки обективно мащабите на американския противоракетен проект, той „подчерта, че създаването на глобална система за противоракетна отбрана ерозира международните усилия за предотвратяване разпространението на ядреното оръжие” (24). За съжаление, неговите предупреждения, както и тези на Русия, бяха оставени без внимание от Вашингтон и съюзниците му от НАТО. На 12 февруари, Полша одобри Споразумението за статута на въоръжените сили (SOFA) със САЩ. Съгласно него, в Полша ще бъдат настанени 100 американски военни, които ще обслужват планираните да бъдат разположени на нейна територия противоракетни системи Patriot или SM-3 (25). Възможно е, това да се окаже първото официално потвърждение, че разполаганите на кораби и/или наземно базирани противоракетни комплекси с голям обсег Standard Missile-3, ще бъдат разположени край западните граници на Русия. Пак на 12 февруари, българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че САЩ възнамеряват да преговарят с правителството му за евентуалното разполагане на противоракетни комплекси за нанасяне на първи удар на територията на тази черноморски държава. На свой ред, американският посланик в София Джеймс Уорлик потвърди, че вече е имало някакви предварителни обсъждания. Българският премиер обясни склонността си да направи подобна рискована стъпка така: „Според мен, трябва да проявим солидарност. Ако сте член на НАТО, сте длъжен да работите за създаването на колективна сигурност” (26). Имайки всичко това предвид, можем само да учудваме, защо руското правителство позволи на бившия американски държавен секретар Медлин Олбрайт и нейната „експертна група” да лансират новата си стратегическа концепция на провелата се през февруари среща в московския Институт за международни отношения, което помогна за превръщането и в по-скоро карикатурно мероприятие. Очевидно, НАТО не е „провайдър” на услуги в сферата на международната сигурност, макар че именно за такъв опитва да се представи пактът напоследък. Алиансът не е достоен партньор на ООН – Световната организация, която така упорито се опитва да засенчи, превръщайки я в беззъба и жалка. Освен това, НАТО не е подходящ партньор и за редица други важни международни и регионална организации. Затова тя не може да бъде основа за създаването на какъвто и да било глобален „алианс на демокрациите”.   Бележки: 1. Bloomberg News, February 4, 2010 2. With Nuclear, Conventional Arms Pacts Stalled, U.S. Moves Missiles And Troops To Russian Border Stop NATO, January 22, 2010; http://rickrozoff.wordpress.com/2010/01/22/with-nuclear-conventional-arms-pacts-stalled-u-s-moves-missiles-and-troops-to-russian-border 3. Interfax, February 5, 2010 4. Ibid 5. Vladimir Radyuhin, New Russian doctrine sees NATO, U.S. as main threat The Hindu, February 7, 2010 6. Xinhua News Agency, February 8, 2010 7. Financiarul, February 6, 2010 8. Ministry of Foreign Affairs of the Russian Federation, February 8, 2010; http://www.mid.ru/brp_4.nsf/0/49F4C4EB6473C1E5C32576C500311EB4 9. NATO in the 21st Century: Towards Global Connectivity Speech by NATO Secretary General Anders Fogh Rasmussen at the Munich Security Conference; http://www.nato.int/cps/en/natolive/opinions_61395.htm?selectedLocale=en 10. Reuters, February 7, 2010 11. Russian Information Agency Novosti, February 6, 2010 12. Russian Information Agency Novosti, February 9, 2010 13. Georgia Times, February 10, 2010 14. Reuters, February 9, 2010 15. Reuters, February 9, 2010 16. Associated Press, February 9, 2010 17. Itar-Tass, February 4, 2010 18. Polish Radio, February 10, 2010 19. RosBusinessConsulting, February 10, 2010 20. Russian Information Agency Novosti, February 7, 2010 21. Bloomberg News, February 5, 2010 22. Voice of Russia, February 11, 2010 23. Prague Post, February 10, 2010 24. Voice of Russia, February 11, 2010 25. Deutsche Presse-Agentur, February 12, 2010 26. Reuters, February 12, 2010   Рик РОЗОФ*
* Авторът е независим геополитически анализатор от Чикаго, САЩ
списание Геополитика


Тагове:   новата,   НАТО,   доктрина,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iandreewa
Категория: Новини
Прочетен: 1030406
Постинги: 269
Коментари: 496
Гласове: 203
Спечели и ти от своя блог!
Архив