Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
1. Facebook
2. reporter
3. chara
4. loran
5. wallstreet
6. chetivo
7. minchomin
8. rrashkova
9. toross
10. raylight
11. eltimir
12. kontra
13. misbis
14. Globalisation
15. fusion
16. starlight
17. globalization-mm
18. bulgarianmastermind
19. georgihadjiyski
20. bigbrother
2. reporter
3. chara
4. loran
5. wallstreet
6. chetivo
7. minchomin
8. rrashkova
9. toross
10. raylight
11. eltimir
12. kontra
13. misbis
14. Globalisation
15. fusion
16. starlight
17. globalization-mm
18. bulgarianmastermind
19. georgihadjiyski
20. bigbrother
Постинг
12.06.2010 11:06 -
Каспийският нефт в лабиринтите на черноморската тръбопроводна геометрия
Каспийският нефт в лабиринтите на черноморската тръбопроводна геометрия
В публикация от преди три години направих прогнозата, че построяването на нефтопровода Самсун-Джейхан може да изпревари реализацията на Бургас-Александруполис (виж „България и Турция в евроазиатските енергийни схеми”, Геополитика, 2007, бр.1). В началото на 2010, тази очаквана от малцина възможност започна да придобива реални очертания. При наличието на два, а ако броим тръбопровода Одеса-Броди – и на три конкуриращи се нови маршрута за петролен пренос от Черноморската акватория до световните пазари, става все по-важно откъде ще дойдат количествата нефт, който ще се транспортира по тръбите, и кой го притежава. Ясно е, че суровина за планираните тръбопроводи може да дойде само от две места – от Русия и от Каспийско море (главно Казахстан и евентуално Азербайджан). Сега целият черноморски износ на руски и каспийски нефт минава през Босфора. Логично е, при построяването на един или два нови тръбопровода, те да поемат част от суровината, която в момента се превозва с танкери през турските Проливи. Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан обаче са предназначени основно за пренос на допълнителните количества петрол, очаквани в Черноморската акватория в следващите няколко години. Ще нараснат ли руските доставки? Веднага трябва да отбележим, че това увеличение на нефтения поток ще се дължи главно на находищата в Каспийско море. Руският петролен добив едва ли ще нарасне особено в обозримо бъдеще. През 2008, той възлиза на 488,5 млн. т, а през 2009 е 493,7 млн. т1. Интересно е, че според руския енергиен министър Сергей Шматко, нефтодобивния отрасъл в страната е в стагнация и към 2013 г. се очаква годишният добив да падне на 450 млн. т2. Трябва да се има пред вид, че половината от произвеждания в Русия петрол е за вътрешно потребление, а освен това от началото на 2010 бе открит нов мащабен нефтопровод, извеждащ петрола от Източен Сибир до Тихия океан. С оглед на черноморските експортни маршрути, известно повишение на руския експорт може да се очаква единствено от все още неразработените находища в Каспийския шелф на страната. През 1993, Москва лансира Програма за проучване и усвояване на въглеводородните ресурси на Каспийско море. В средата на 90-те години, Лукойл вече се очертава като основен енергиен играч в руски сектор на езерото. През 1997, компанията на Вагит Алекперов печели първия търг за правото на нефтодобив в руската част на Каспийско море. Между 1999 и 2005, Лукойл открива шест големи нефтено-газови находища. Според изявление на вицепрезидента на компанията Анатолий Новиков от 2002, в руския каспийски шелф има прогнозни запаси от около1,2 млрд. т нефт и 3,08 трлн. куб. м газ3. Независимите експерти обаче изразяват скептицизъм по отношение на тези данни. Самият факт, че до края на 2009 Лукойл все още не е започнал добив на въглеводороди от Каспийско море показва, че мениджмънтът на компанията не смята находищата в руския шелф за толкова перспективни. Все пак, през септември 2009, Вагит Алекперов уверява премиера Путин, че „първият каспийски нефт на Руската федерация” ще бъде добит през март 2010. Това ще стане на находището „Юрий Корчагин”. Очаква се максималният годишен добив от това петролно поле да достигне 2,3 млн. т4. Друго перспективно каспийско находище под руска юрисдикция е Хвалинское. Предполага се, че то съдържа 332 млрд. куб. м газ, 36 млн. т. нефт и 17 млн. т кондензат. То се разработва от съвместно предприятие между Лукойл и Казмунайгаз. През октомври 2009 обаче, казахстанците продадоха половината от своите 50% на френските компании Total и GDF Suez5. Предвижда се добивът от Хвалинское да започне през 2016. Лукойл планира да започне разработването на още няколко каспийски находища в руския шелф – „Филановский”, Ракушечное (Раковинно), „170-ти километър”. В края на 2009, рентабилността на нефтените находища в каспийския шелф на Русия отново бе поставена под съмнение. Доказателство за това е писмото, с което президентът на Лукойл Алекперов иска от вицепремиера Игор Сечин каспийският нефт да бъде освободен от експортни мита. Този документ има ярко изразен лобистки характер, но данните, изложени в него, заслужават внимание. Според Алекперов, при съществуващата руска данъчна система рентабилността на каспийските находища е не повече от 10% годишно, докато за Лукойл приемливата граница е 15%. Изводът е, че „за ефективното усвояване на Северен Каспий е необходима държавна помощ под формата на данъчни привилегии”6. Трудно да се предскаже какъв точно ще бъде нефтено-газовият добив от руски сектор на Каспийско море. В средата на 2008, зам. министърът на енергетиката Анатолий Яновский заяви, че към 2023 Русия ще добива годишно в своя каспийски шелф 37 млн. т. нефт и 18 млрд. куб. м газ, което изглежда прекалено оптимистично7. Освен това, не всички тези количества ще поемат по Черноморските експортни маршрути, защото Лукойл възнамерява да построи в района голям завод за преработка на нефта от северната част на Каспийско море. Кашаган и Тенгиз – казахстанските гиганти В следващите години най-интересна динамика се очаква при нефтодобива в казахстанската част на Каспийско море. Големите надежди за рязко увеличаване на нефтения приток към Черно море са свързани с двете находища гиганти Тенгиз и Кашаган. С огромните си петролни запаси те са истинска находка за геолозите, но могат да се превърнат в ад за инженерите, защото извличането на скрития в тях нефт е изключително трудно. Каспийският петрол е на голямата дълбочина под морското дъно и нефтените пластове са под голямо налагане. Сериозен проблем е и климатът. В северната част на Каспийско море температурните амплитуди са от +40 С, през лятото до -40 С, през зимата, когато езерната вода замръзва. Затова, при разработването на находищата в казахстанския участък, трябва да бъдат включени дори ледоразбивачи. Тенгиз е първото казахстанско нефтено находище, към което проявяват интерес западни инвеститори. През 1993 е подписан договор за експлоатацията му от консорциум TengizChevroil, в който американската компания Шеврон и казахстанската страна държат равни дялове от по 50%. През 1997, в консорциума за Тенгиз влизат нови акционери – американската Mobil и руската Лукойл. Понастоящем, разпределението на дяловете в TengizChevroil е следното: Шеврон - 50%; ExxonMobil - 25%; Казмунайгаз - 20%; LukArco (дъщерна на Лукойл) - 5%. Договорът от 1993 предвижда за 40 години да бъдат произведени 775 млн. т нефт. Засега Тенгиз е находището с най-голям дял в казахстанския нефтодобив – над 1/3. През 2008, то дава 17,3 млн. т, през 2009 - 22,5 млн. т, а за 2010 – 23 млн. т. В началото на 2010 е обявено, че се предвижда значително разширяване на дейността на консорциума, в резултат на което, през 2016, добивът му трябва да достигне 36 млн. т нефт годишно8 Кашаган е най-голямото находище, откривано в света през последните три-четири десетилетия. Данните за обема на запасите му са противоречиви, но всички са единодушни, че общото количество нефт в трите части на Кашаган е над 1 млрд. т, а според най-големите оптимисти може да става дума дори за 10 млрд. т. Находището обаче се намира в район, където дълбочината на водата е само 3-4 метра като тя е скована в лед от ноември до март. Нефтеният пласт е много дълбоко под езерното дъно – на 5000 м. Кашаганският нефт има изключително високо съдържание на сероводород, чието очистване крие сериозни екологични рискове, включително опасност от киселинни дъждове9. Първоначално, в консорциума за Кашаган най-големи дялове от по 18,52% държат четири компании- италианската ENI, френската Total, американската ExxonMobil и британско-холандската Shell, 9,26% има ConocoPhillips, а по 8,33% — Казахстан, чрез "Казмунайгаз", и японската Inpex10. Лидер на консорциума са италианците от ENI, които, през 2001, стават оператор на проекта чрез дъщерната фирма Agip KCO. Предвидено е първоначално печалбата от добития нефт да отива за възмездяване на разходите на инвеститорите. Въпросните разходи обаче се оказват ябълката на раздора. През лятото на 2007, ENI обявява, че те нарастват до $136 млрд. долара, при първоначално предвидени 57 млрд. Освен това става ясно, че началото на добива се отлага за пореден път. Астана реагира остро и иска преразглеждане на споразумението с консорциума за Кашаган. В началото на 2008, условията от 1997 са предоговорени. Най-сериозната новост е, че делът на Казмунайгаз в консорциума се увеличава и се изравнява с този на ENI, Total, ExxonMobil и Shell. Сега петте компании вече имат по 16,81%. Другата важна промяна е, че се създава нова компания-оператор на проекта - Норт Каспиан Оперейтинг Компани. В нея всички фирми ще имат участие, съответно на притежаваните от тях дялове в консорциума за Кашаган. Agip КСО обаче ще отстъпи позицията си на оператор не веднага, а след като започне промишления нефтодобив. В средата на 2008, Казахстан се съгласява с поредното отлагане на промишления нефтодобив от находището за 201311. Наскоро обаче, президентът на ENI Паоло Скарони заяви, че първият нефт от Кашаган ще бъде добит през 2012. При всички случаи очакваният максимален добив от Кашаган от 50-75 млн. т годишно ще да бъде постигнат едва след 2015. През есента на 2007, властите в Астана прогнозират, че общият добив на нефт в Казахстан, към 2015, ще бъде около130 млн. т. Реалистично е да се очаква, че до няколко години страната ще успее се нареди в края на първата десетка в класацията на държавите износителки на петрол (сега тя е на 13-о място). Петролната връзка Каспийско-Черно море Цялото това изброяване на многобройните акционери в казахстанските нефтени находища и преструктурирането на техните дялове е сложно за проследяване, но е много важно, защото нефтът, произведен от Тенгиз и Кашаган, е собственост именно на тези акционери, пропорционално на техния дял, а не на казахстанската държава. Астана може да определя само експортните маршрути на петрола, принадлежащ на Казмунайгаз. Той не е малко, но все пак е доста под половината от общия добив. Част от произведения в Казахстан нефт се изнася на север в Русия по тръбопровода Атирау-Самара, а друга поема на изток към Китай по линията Атирау-Алашанкоу, но основните количества ще трябва да стигнат до Черноморието. Засега това става по нефтопровода на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който тръгва от Тенгиз и завършва в руското пристанище Новоросийск. Именно съдбата на това съоръжение е от ключова важност за перспективите пред проектите Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан. Макар че Новоросийск е отдалечен на стотици километри от Бургас и от Самсун, на практика, може да се говори за два хипотетични мега тръбопроводи, състоящи се от по две части. Единият е Тенгиз-Новоросийск-Бургас-Александруполис, а другият – Тенгиз-Новорсийск-Самсун-Джейхан. КТК е единственият частен тръбопровод на територията на Русия. Въведен е в експлоатация през 2003. Основни негови акционери са Русия (чрез „Транснефт” тя държи 31%) и Казахстан (19%). Дялове в КТК обаче притежават и основните чуждестранни играчи в находищата Тенгиз и Кашаган – Шеврон с 15%, ENI – 2% и Лукойл (чрез LukArco) – 12,5%. Капацитетът на тръбопровода Тенгиз-Новросийск е 33-34 млн. т. годишно, но още от самото начало се предвижда той да бъде удвоен. След дълги спорове за начините за финансирането на това разширение, в началото на 2010, нещата най-сетне се изясниха – оператори на проекта за удвояването на капацитета на КТК, което трябва да стане факт до 2014, ще са руската Транснефт, казахстанската Казмунайгаз и Шеврон12 Количеството нефт от казахстанските находища, което ще стигне до Черно море, зависи и от това, колко от този петрол ще бъде пренасочен към тръбопровода Баку-Джейхан. По този маршрут на казахстанския нефтен експорт се работи от няколко години. Предвижда се първоначално нефт от Тенгиз и Кашаган да се транспортира до Баку с танкери, а след нарастването на количествата да се построи и тръбопровод по дъното на Каспийско море. Първият казахстански нефт влезе в системата Баку-Джейхан през октомври 2008. За 2009, по този маршрут са транспортирани 1,9 млн. т петрол от находището Тенгиз. От началото на тази година обаче, това количество, принадлежащо на Шеврон, трябва да се появи в Черноморската акватория, защото американската компания се отказа от използването на тръбопровода Баку-Джейхан и реши да заложи на преноса с цистерни по жп линията от Баку до терминала в грузинското пристанище Батуми, който е собственост на Казмунайгаз13. Това не е толкова изненадващо като се има пред вид, че Шеврон не фигурира сред акционерите в Баку-Джейхан. Дали обаче казахстанският нефт пак ще продължи да заобикаля тръбопровода до Джейхан след започването на добива от находището Кашаган? Едва ли, защото между проектите Кашаган и Баку-Джейхан има много ясна свързваща нишка – общите акционери в лицето на ENI, Total, Inpex, ConocoPhillips. Логично е те да пуснат своя нефт по собствения си тръбопровод. Така в крайна сметка ще се окаже, че Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан ще се конкурират не само помежду си, но и с Баку-Джехйн. Това прави битката за петролния пренос много сложна, а изходът й – променлив. Почти сигурно е, че между тези три тръбопровода ще има война на преносните тарифи, в която не е изключено да участва и добрият стар маршрут през Босфора. Накрая трябва да оценим и нефтения потенциал на Азербайджан, който играе по-скоро косвена роля за определянето геометрията на Черноморските тръбопроводи. След средата на 90-те години нефтеният добив на кавказката република се увеличава непрекъснато като в последните години темповете на нарастване се ускоряват. По данни на Бритиш Петролиум, през 2008, в Азербайджан са произведени 44,7 млн. т нефт. При същия темп на експлоатация азербайджанските нефтени запаси ще се изчерпат за 21 години14. През 2009, нефтеният добив в Азербайджан за първи път се изравни с първоначалния капацитет на основния експортен тръбопровод Баку-Джейхан (50 млн. т годишно). Според предвижданията на азербайджанската държавна петролна компания (SOCAR), в периода 2011-2015, в страната ще се добиват по около 67 млн. т нефт на година, след което т. нар. нефтен пик ще бъде преминат и към 2018 показателят ще падне на 45-50 млн. т15. Малки количества азербайджански петрол и сега се изнасят към черноморските пристанища Новоросийск, Супса и терминала Кулеви. Макар че през миналата година капацитетът на тръбопровода Баку-Джейхан бе вдигнат с 20% с помощта на химически реагенти, може да се предположи, че в период от няколко години през второто десетилетие на нашия век той няма да може да поеме всичкия азербайджански нефт, плюс количествата, идващи от Казахстан. Това ще отвори един кратък времеви прозорец, в който нефтопроводите Самсун-Джейхан и Бургас-Александруполис (ако бъде построени) ще могат да разчитат на стабилни пазарни позиции. Одеса-Броди – паметник на геополитическата непредвидливост В пряка връзка с реалния и най-вече предполагаем азербайджански петролен износ е и трагичният от икономическа гледна точка сюжет с построяването на тръбопровода Одеса-Броди. Той е замислен още в началото на 90-те години. Тогава, на вълната на еуфорията от разпадането на СССР, Беларус и Украйна обмислят как да намалят енергийната си зависимост от Русия. По същото време в световните медии започва да циркулира мита за гигантските нефтени богатства на Каспийския регион, които били съизмерими с тези на Персийския залив. Скоро обаче антируски настроените сили падат от власт в Беларус и Александър Лукашенко обръща курса на държавния кораб към сътрудничество с Москва. Украйна остава сама, но не се отказва от идеята да поеме част от митичния нефтен износ на Азербайджан и през май 1995 започва да строи изцяло със собствени средства един тръбопровод, лишен от икономическа логика. През май 2002 съоръжението с капацитет 14,5 млн. т годишно (предвижда се той да нарасне до 45 млн. т) е готово и мигом се превръща в паметник на геополитическата непредвидливост16. Първата фундаментална грешка в този проект е, че в него не участва нито една компания, която да добива и притежава нефт. Разходите от почти половин милиард долара са сметка на украинските данъкоплатци. Второ, операторът на проекта няма нито един договор или поне неформална договорка с компаниите, разработващи азербайджанските нефтени залежи. Окончателният удар върху тръбата Одеса-Броди е нанесен от пускането в експлоатация на нефтопровода Баку-Джейхан, през 2006. Накрая, за да минимализират загубите, украинците се принуждават да се съгласят с предложението Одеса-Броди да заработи с половината от мощността си в реверсен режим с руски нефт. Това е доста странна съдба за проект, който е бил замислен като инструмент за намаляване на енергийната зависимост от Русия. Всъщност, Азербайджан няма нищо против да продава част от своя нефт, изнасян през Черно море, на Украйна, но тук става дума за малки количества, които директно влизат в преработвателните заводи по украинското крайбрежие (например в Одеса). Преориентацията на Русия Какви са изводите от така представеният нефтен пасианс в Черноморско-Каспийския регион? На първо място, ясно е че до към 2014 няма да има нужда нито от Самсун-Джейхан, нито от Бургас-Александруполис, защото допълнителни количества каспийски петрол могат да бъдат доведени до Черно море само след удвояването на капацитета на КТК. Второ, освен казахстанската държавна компания Казмунайгаз, другите ключови играчи в нефтодобива от северната част на Каспийско море са Шеврон и ENI. Включването на поне една от тези три компании като акционер в Бургас-Александруполис би дало по-голям шанс за реализация на тръбопровода, защото те могат да насочат към него собствена суровина. Голямото предимство на Самсун-Джейхан е, че в този проект ENI засега държи 50%. За да уравновесят този фактор, акционерите в Бургас-Александруполис би трябвало да търсят сътрудничество с Казмунайгаз или Шеврон. Казмунайгаз обаче може да изнася нефт и за Румъния, където придоби местната компания Ромпетрол и така направи бившият й собственик Дину Патричиу милиардер. От средата на 2009 започна постепенно преориентиране на Русия от тръбопровода Бургас-Александруполис към неговия конкурент Самсун-Джейхан. Този процес бе маркиран в началото на 2010 с едно доста странно предложение на шефа на руската Транснефт Николай Токарев. Той заяви, че компаниите, създадени за реализацията на двата проекта, могат да се обединят в един консорциум. Подобна идея e неосъществима и абсурдна, защото, първо, Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан, поне засега, имат съвършено различни акционери и, второ, двата тръбопровода са конкурентни, защото са с един и същи предмет на дейност – пренос на нефт от Черно до Средиземно море. Самият факт, че представител на руска държавна фирма говори за обединение на Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан, означава че за Москва двата проекта вече изглеждат равностойни по значимост. Това е нелогично, след като в първия от тези тръбопроводи Русия държи мажоритарен дял от 51% , а във втория засега няма никакво участие. В момента явно тече подготовка на почвата за финализиране на преговорите за влизането на руски държавни фирми в проекта Самсун-Джейхан, така че този акт да не изглежда като предателство към партньорите от Бургас-Алекснадруполис. Възможно е мотивите за руската преориентация да са свързани с необходимостта да се върне жеста, който Турция ще направи, съгласявайки се газопроводът Южен поток да мине през нейни териториални води преди да навлезе в България. Несъмнено роля играе и мудността на българската страна, която в края на миналата година реши, че тепърва ще мисли дали си струва да участва в тръбопровода до Александруполис и това ще зависи най-вече от екологичната оценка на проекта (интересно защо тя не е направена до сега?). В крайна сметка засега Бургас-Александруполис може да разчита само на руски нефт, заради споменатия вече дял на Москва в него. Самсун-Джейхан пък се е подсигурил с казахстанска суровина чрез италианската ЕНИ. Влизането на руснаците в Самсун-Джейхан ще даде предимство на този проект, защото така той ще стане интересен и за двата възможни доставчика на нефт в Черноморския регион, а Бургас-Александруполис ще си остане с един потенциален източник на доставки. Бележки: 1. Добыча нефти в России в 2009 году составила 493,7 млн. тонн. K2K News. 17.02.2010; http://www.k2kapital.com/articles/49/123186/ 2. Добыча нефти в России к 2013 году снизится до 450 млн тонн – Минэнерго. РИА Новости. 12.02.2009; http://www.rian.ru/economy/20090212/161915719.html 3. Александров, Ю. Каспий как незрелое яблоко раздора; http://www.politcom.ru/2002/p_neft19.php 4. ЛУКОЙЛ планирует добыть первую нефть на шельфе Каспия в марте; http://www.oilcapital.ru/news/2009/09/221416_144377.shtml 5. Total и GDF Suez подписали соглашение о покупке 25% в Хвалынском месторождении в Каспийском море. Rusenergy.com; 06/10/2009; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=46120 6. Ноль по Каспию. ЛУКОЙЛ хочет новых налоговых льгот. РБК Daily. 16/12/2009; http://www.rbcdaily.ru/2009/12/16/tek/448325 7. Нефть России, 16.07.08; http://www.oilru.com/news/78252/ 8. ТШО прекратило поставки своей нефти в БТД, переориентировав экспорт в Батуми. Номад. 15.02.2010; http://www.nomad.su/?a=4-201002150018 9. Kashagan oil field development. Friends of the Earth-Europe, Report, Dec. 2007, p.7; http://www.foeeurope.org/publications/2007/KashaganReport.pdf 10. Европа расхлебывает Кашаган. Коммерсанть. 07.09.2007; http://www.kommersant.ru/doc.aspx?DocsID=802150 11. Кашаган вновь отложили. Перенеся сроки проекта на 2013 год. РБК Daily. 30.06.2008; http://www.rbcdaily.ru/2008/06/30/tek/356769 12. “Транснефть”, “КазМунайГаз” и Chevron выступят в роли управляющих компаний по проекту расширения КТК. Rusenergy.com; 12/02/2010; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=49226 13. “Тенгизшевройл” приостановил поставки нефти в БТД из-за неурегулированности вопроса по тарифам. Rusenergy.com; 17/02/2010; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=49347 14. BP Statistical Review of World Energy 2009. Oil, p.9. www.bp.com 15. Нефтедобыча резко спадет в Азербайджане через 10 лет. Rusenergy.com; 10/10/2008; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=10256 16. Гриневецький, С. Перспективы реализации проекта нефтепровода “Одеса-Броди”. В: Волович, О. Ред. Полiтика Украiни у Чорноморсько-Каспсйському регiонi у контекстi стратегii Европейського союзу. Одеса, 2008, с.179.
Пламен ДИМИТРОВ* списание Геополитика
В публикация от преди три години направих прогнозата, че построяването на нефтопровода Самсун-Джейхан може да изпревари реализацията на Бургас-Александруполис (виж „България и Турция в евроазиатските енергийни схеми”, Геополитика, 2007, бр.1). В началото на 2010, тази очаквана от малцина възможност започна да придобива реални очертания. При наличието на два, а ако броим тръбопровода Одеса-Броди – и на три конкуриращи се нови маршрута за петролен пренос от Черноморската акватория до световните пазари, става все по-важно откъде ще дойдат количествата нефт, който ще се транспортира по тръбите, и кой го притежава. Ясно е, че суровина за планираните тръбопроводи може да дойде само от две места – от Русия и от Каспийско море (главно Казахстан и евентуално Азербайджан). Сега целият черноморски износ на руски и каспийски нефт минава през Босфора. Логично е, при построяването на един или два нови тръбопровода, те да поемат част от суровината, която в момента се превозва с танкери през турските Проливи. Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан обаче са предназначени основно за пренос на допълнителните количества петрол, очаквани в Черноморската акватория в следващите няколко години. Ще нараснат ли руските доставки? Веднага трябва да отбележим, че това увеличение на нефтения поток ще се дължи главно на находищата в Каспийско море. Руският петролен добив едва ли ще нарасне особено в обозримо бъдеще. През 2008, той възлиза на 488,5 млн. т, а през 2009 е 493,7 млн. т1. Интересно е, че според руския енергиен министър Сергей Шматко, нефтодобивния отрасъл в страната е в стагнация и към 2013 г. се очаква годишният добив да падне на 450 млн. т2. Трябва да се има пред вид, че половината от произвеждания в Русия петрол е за вътрешно потребление, а освен това от началото на 2010 бе открит нов мащабен нефтопровод, извеждащ петрола от Източен Сибир до Тихия океан. С оглед на черноморските експортни маршрути, известно повишение на руския експорт може да се очаква единствено от все още неразработените находища в Каспийския шелф на страната. През 1993, Москва лансира Програма за проучване и усвояване на въглеводородните ресурси на Каспийско море. В средата на 90-те години, Лукойл вече се очертава като основен енергиен играч в руски сектор на езерото. През 1997, компанията на Вагит Алекперов печели първия търг за правото на нефтодобив в руската част на Каспийско море. Между 1999 и 2005, Лукойл открива шест големи нефтено-газови находища. Според изявление на вицепрезидента на компанията Анатолий Новиков от 2002, в руския каспийски шелф има прогнозни запаси от около1,2 млрд. т нефт и 3,08 трлн. куб. м газ3. Независимите експерти обаче изразяват скептицизъм по отношение на тези данни. Самият факт, че до края на 2009 Лукойл все още не е започнал добив на въглеводороди от Каспийско море показва, че мениджмънтът на компанията не смята находищата в руския шелф за толкова перспективни. Все пак, през септември 2009, Вагит Алекперов уверява премиера Путин, че „първият каспийски нефт на Руската федерация” ще бъде добит през март 2010. Това ще стане на находището „Юрий Корчагин”. Очаква се максималният годишен добив от това петролно поле да достигне 2,3 млн. т4. Друго перспективно каспийско находище под руска юрисдикция е Хвалинское. Предполага се, че то съдържа 332 млрд. куб. м газ, 36 млн. т. нефт и 17 млн. т кондензат. То се разработва от съвместно предприятие между Лукойл и Казмунайгаз. През октомври 2009 обаче, казахстанците продадоха половината от своите 50% на френските компании Total и GDF Suez5. Предвижда се добивът от Хвалинское да започне през 2016. Лукойл планира да започне разработването на още няколко каспийски находища в руския шелф – „Филановский”, Ракушечное (Раковинно), „170-ти километър”. В края на 2009, рентабилността на нефтените находища в каспийския шелф на Русия отново бе поставена под съмнение. Доказателство за това е писмото, с което президентът на Лукойл Алекперов иска от вицепремиера Игор Сечин каспийският нефт да бъде освободен от експортни мита. Този документ има ярко изразен лобистки характер, но данните, изложени в него, заслужават внимание. Според Алекперов, при съществуващата руска данъчна система рентабилността на каспийските находища е не повече от 10% годишно, докато за Лукойл приемливата граница е 15%. Изводът е, че „за ефективното усвояване на Северен Каспий е необходима държавна помощ под формата на данъчни привилегии”6. Трудно да се предскаже какъв точно ще бъде нефтено-газовият добив от руски сектор на Каспийско море. В средата на 2008, зам. министърът на енергетиката Анатолий Яновский заяви, че към 2023 Русия ще добива годишно в своя каспийски шелф 37 млн. т. нефт и 18 млрд. куб. м газ, което изглежда прекалено оптимистично7. Освен това, не всички тези количества ще поемат по Черноморските експортни маршрути, защото Лукойл възнамерява да построи в района голям завод за преработка на нефта от северната част на Каспийско море. Кашаган и Тенгиз – казахстанските гиганти В следващите години най-интересна динамика се очаква при нефтодобива в казахстанската част на Каспийско море. Големите надежди за рязко увеличаване на нефтения приток към Черно море са свързани с двете находища гиганти Тенгиз и Кашаган. С огромните си петролни запаси те са истинска находка за геолозите, но могат да се превърнат в ад за инженерите, защото извличането на скрития в тях нефт е изключително трудно. Каспийският петрол е на голямата дълбочина под морското дъно и нефтените пластове са под голямо налагане. Сериозен проблем е и климатът. В северната част на Каспийско море температурните амплитуди са от +40 С, през лятото до -40 С, през зимата, когато езерната вода замръзва. Затова, при разработването на находищата в казахстанския участък, трябва да бъдат включени дори ледоразбивачи. Тенгиз е първото казахстанско нефтено находище, към което проявяват интерес западни инвеститори. През 1993 е подписан договор за експлоатацията му от консорциум TengizChevroil, в който американската компания Шеврон и казахстанската страна държат равни дялове от по 50%. През 1997, в консорциума за Тенгиз влизат нови акционери – американската Mobil и руската Лукойл. Понастоящем, разпределението на дяловете в TengizChevroil е следното: Шеврон - 50%; ExxonMobil - 25%; Казмунайгаз - 20%; LukArco (дъщерна на Лукойл) - 5%. Договорът от 1993 предвижда за 40 години да бъдат произведени 775 млн. т нефт. Засега Тенгиз е находището с най-голям дял в казахстанския нефтодобив – над 1/3. През 2008, то дава 17,3 млн. т, през 2009 - 22,5 млн. т, а за 2010 – 23 млн. т. В началото на 2010 е обявено, че се предвижда значително разширяване на дейността на консорциума, в резултат на което, през 2016, добивът му трябва да достигне 36 млн. т нефт годишно8 Кашаган е най-голямото находище, откривано в света през последните три-четири десетилетия. Данните за обема на запасите му са противоречиви, но всички са единодушни, че общото количество нефт в трите части на Кашаган е над 1 млрд. т, а според най-големите оптимисти може да става дума дори за 10 млрд. т. Находището обаче се намира в район, където дълбочината на водата е само 3-4 метра като тя е скована в лед от ноември до март. Нефтеният пласт е много дълбоко под езерното дъно – на 5000 м. Кашаганският нефт има изключително високо съдържание на сероводород, чието очистване крие сериозни екологични рискове, включително опасност от киселинни дъждове9. Първоначално, в консорциума за Кашаган най-големи дялове от по 18,52% държат четири компании- италианската ENI, френската Total, американската ExxonMobil и британско-холандската Shell, 9,26% има ConocoPhillips, а по 8,33% — Казахстан, чрез "Казмунайгаз", и японската Inpex10. Лидер на консорциума са италианците от ENI, които, през 2001, стават оператор на проекта чрез дъщерната фирма Agip KCO. Предвидено е първоначално печалбата от добития нефт да отива за възмездяване на разходите на инвеститорите. Въпросните разходи обаче се оказват ябълката на раздора. През лятото на 2007, ENI обявява, че те нарастват до $136 млрд. долара, при първоначално предвидени 57 млрд. Освен това става ясно, че началото на добива се отлага за пореден път. Астана реагира остро и иска преразглеждане на споразумението с консорциума за Кашаган. В началото на 2008, условията от 1997 са предоговорени. Най-сериозната новост е, че делът на Казмунайгаз в консорциума се увеличава и се изравнява с този на ENI, Total, ExxonMobil и Shell. Сега петте компании вече имат по 16,81%. Другата важна промяна е, че се създава нова компания-оператор на проекта - Норт Каспиан Оперейтинг Компани. В нея всички фирми ще имат участие, съответно на притежаваните от тях дялове в консорциума за Кашаган. Agip КСО обаче ще отстъпи позицията си на оператор не веднага, а след като започне промишления нефтодобив. В средата на 2008, Казахстан се съгласява с поредното отлагане на промишления нефтодобив от находището за 201311. Наскоро обаче, президентът на ENI Паоло Скарони заяви, че първият нефт от Кашаган ще бъде добит през 2012. При всички случаи очакваният максимален добив от Кашаган от 50-75 млн. т годишно ще да бъде постигнат едва след 2015. През есента на 2007, властите в Астана прогнозират, че общият добив на нефт в Казахстан, към 2015, ще бъде около130 млн. т. Реалистично е да се очаква, че до няколко години страната ще успее се нареди в края на първата десетка в класацията на държавите износителки на петрол (сега тя е на 13-о място). Петролната връзка Каспийско-Черно море Цялото това изброяване на многобройните акционери в казахстанските нефтени находища и преструктурирането на техните дялове е сложно за проследяване, но е много важно, защото нефтът, произведен от Тенгиз и Кашаган, е собственост именно на тези акционери, пропорционално на техния дял, а не на казахстанската държава. Астана може да определя само експортните маршрути на петрола, принадлежащ на Казмунайгаз. Той не е малко, но все пак е доста под половината от общия добив. Част от произведения в Казахстан нефт се изнася на север в Русия по тръбопровода Атирау-Самара, а друга поема на изток към Китай по линията Атирау-Алашанкоу, но основните количества ще трябва да стигнат до Черноморието. Засега това става по нефтопровода на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който тръгва от Тенгиз и завършва в руското пристанище Новоросийск. Именно съдбата на това съоръжение е от ключова важност за перспективите пред проектите Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан. Макар че Новоросийск е отдалечен на стотици километри от Бургас и от Самсун, на практика, може да се говори за два хипотетични мега тръбопроводи, състоящи се от по две части. Единият е Тенгиз-Новоросийск-Бургас-Александруполис, а другият – Тенгиз-Новорсийск-Самсун-Джейхан. КТК е единственият частен тръбопровод на територията на Русия. Въведен е в експлоатация през 2003. Основни негови акционери са Русия (чрез „Транснефт” тя държи 31%) и Казахстан (19%). Дялове в КТК обаче притежават и основните чуждестранни играчи в находищата Тенгиз и Кашаган – Шеврон с 15%, ENI – 2% и Лукойл (чрез LukArco) – 12,5%. Капацитетът на тръбопровода Тенгиз-Новросийск е 33-34 млн. т. годишно, но още от самото начало се предвижда той да бъде удвоен. След дълги спорове за начините за финансирането на това разширение, в началото на 2010, нещата най-сетне се изясниха – оператори на проекта за удвояването на капацитета на КТК, което трябва да стане факт до 2014, ще са руската Транснефт, казахстанската Казмунайгаз и Шеврон12 Количеството нефт от казахстанските находища, което ще стигне до Черно море, зависи и от това, колко от този петрол ще бъде пренасочен към тръбопровода Баку-Джейхан. По този маршрут на казахстанския нефтен експорт се работи от няколко години. Предвижда се първоначално нефт от Тенгиз и Кашаган да се транспортира до Баку с танкери, а след нарастването на количествата да се построи и тръбопровод по дъното на Каспийско море. Първият казахстански нефт влезе в системата Баку-Джейхан през октомври 2008. За 2009, по този маршрут са транспортирани 1,9 млн. т петрол от находището Тенгиз. От началото на тази година обаче, това количество, принадлежащо на Шеврон, трябва да се появи в Черноморската акватория, защото американската компания се отказа от използването на тръбопровода Баку-Джейхан и реши да заложи на преноса с цистерни по жп линията от Баку до терминала в грузинското пристанище Батуми, който е собственост на Казмунайгаз13. Това не е толкова изненадващо като се има пред вид, че Шеврон не фигурира сред акционерите в Баку-Джейхан. Дали обаче казахстанският нефт пак ще продължи да заобикаля тръбопровода до Джейхан след започването на добива от находището Кашаган? Едва ли, защото между проектите Кашаган и Баку-Джейхан има много ясна свързваща нишка – общите акционери в лицето на ENI, Total, Inpex, ConocoPhillips. Логично е те да пуснат своя нефт по собствения си тръбопровод. Така в крайна сметка ще се окаже, че Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан ще се конкурират не само помежду си, но и с Баку-Джехйн. Това прави битката за петролния пренос много сложна, а изходът й – променлив. Почти сигурно е, че между тези три тръбопровода ще има война на преносните тарифи, в която не е изключено да участва и добрият стар маршрут през Босфора. Накрая трябва да оценим и нефтения потенциал на Азербайджан, който играе по-скоро косвена роля за определянето геометрията на Черноморските тръбопроводи. След средата на 90-те години нефтеният добив на кавказката република се увеличава непрекъснато като в последните години темповете на нарастване се ускоряват. По данни на Бритиш Петролиум, през 2008, в Азербайджан са произведени 44,7 млн. т нефт. При същия темп на експлоатация азербайджанските нефтени запаси ще се изчерпат за 21 години14. През 2009, нефтеният добив в Азербайджан за първи път се изравни с първоначалния капацитет на основния експортен тръбопровод Баку-Джейхан (50 млн. т годишно). Според предвижданията на азербайджанската държавна петролна компания (SOCAR), в периода 2011-2015, в страната ще се добиват по около 67 млн. т нефт на година, след което т. нар. нефтен пик ще бъде преминат и към 2018 показателят ще падне на 45-50 млн. т15. Малки количества азербайджански петрол и сега се изнасят към черноморските пристанища Новоросийск, Супса и терминала Кулеви. Макар че през миналата година капацитетът на тръбопровода Баку-Джейхан бе вдигнат с 20% с помощта на химически реагенти, може да се предположи, че в период от няколко години през второто десетилетие на нашия век той няма да може да поеме всичкия азербайджански нефт, плюс количествата, идващи от Казахстан. Това ще отвори един кратък времеви прозорец, в който нефтопроводите Самсун-Джейхан и Бургас-Александруполис (ако бъде построени) ще могат да разчитат на стабилни пазарни позиции. Одеса-Броди – паметник на геополитическата непредвидливост В пряка връзка с реалния и най-вече предполагаем азербайджански петролен износ е и трагичният от икономическа гледна точка сюжет с построяването на тръбопровода Одеса-Броди. Той е замислен още в началото на 90-те години. Тогава, на вълната на еуфорията от разпадането на СССР, Беларус и Украйна обмислят как да намалят енергийната си зависимост от Русия. По същото време в световните медии започва да циркулира мита за гигантските нефтени богатства на Каспийския регион, които били съизмерими с тези на Персийския залив. Скоро обаче антируски настроените сили падат от власт в Беларус и Александър Лукашенко обръща курса на държавния кораб към сътрудничество с Москва. Украйна остава сама, но не се отказва от идеята да поеме част от митичния нефтен износ на Азербайджан и през май 1995 започва да строи изцяло със собствени средства един тръбопровод, лишен от икономическа логика. През май 2002 съоръжението с капацитет 14,5 млн. т годишно (предвижда се той да нарасне до 45 млн. т) е готово и мигом се превръща в паметник на геополитическата непредвидливост16. Първата фундаментална грешка в този проект е, че в него не участва нито една компания, която да добива и притежава нефт. Разходите от почти половин милиард долара са сметка на украинските данъкоплатци. Второ, операторът на проекта няма нито един договор или поне неформална договорка с компаниите, разработващи азербайджанските нефтени залежи. Окончателният удар върху тръбата Одеса-Броди е нанесен от пускането в експлоатация на нефтопровода Баку-Джейхан, през 2006. Накрая, за да минимализират загубите, украинците се принуждават да се съгласят с предложението Одеса-Броди да заработи с половината от мощността си в реверсен режим с руски нефт. Това е доста странна съдба за проект, който е бил замислен като инструмент за намаляване на енергийната зависимост от Русия. Всъщност, Азербайджан няма нищо против да продава част от своя нефт, изнасян през Черно море, на Украйна, но тук става дума за малки количества, които директно влизат в преработвателните заводи по украинското крайбрежие (например в Одеса). Преориентацията на Русия Какви са изводите от така представеният нефтен пасианс в Черноморско-Каспийския регион? На първо място, ясно е че до към 2014 няма да има нужда нито от Самсун-Джейхан, нито от Бургас-Александруполис, защото допълнителни количества каспийски петрол могат да бъдат доведени до Черно море само след удвояването на капацитета на КТК. Второ, освен казахстанската държавна компания Казмунайгаз, другите ключови играчи в нефтодобива от северната част на Каспийско море са Шеврон и ENI. Включването на поне една от тези три компании като акционер в Бургас-Александруполис би дало по-голям шанс за реализация на тръбопровода, защото те могат да насочат към него собствена суровина. Голямото предимство на Самсун-Джейхан е, че в този проект ENI засега държи 50%. За да уравновесят този фактор, акционерите в Бургас-Александруполис би трябвало да търсят сътрудничество с Казмунайгаз или Шеврон. Казмунайгаз обаче може да изнася нефт и за Румъния, където придоби местната компания Ромпетрол и така направи бившият й собственик Дину Патричиу милиардер. От средата на 2009 започна постепенно преориентиране на Русия от тръбопровода Бургас-Александруполис към неговия конкурент Самсун-Джейхан. Този процес бе маркиран в началото на 2010 с едно доста странно предложение на шефа на руската Транснефт Николай Токарев. Той заяви, че компаниите, създадени за реализацията на двата проекта, могат да се обединят в един консорциум. Подобна идея e неосъществима и абсурдна, защото, първо, Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан, поне засега, имат съвършено различни акционери и, второ, двата тръбопровода са конкурентни, защото са с един и същи предмет на дейност – пренос на нефт от Черно до Средиземно море. Самият факт, че представител на руска държавна фирма говори за обединение на Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан, означава че за Москва двата проекта вече изглеждат равностойни по значимост. Това е нелогично, след като в първия от тези тръбопроводи Русия държи мажоритарен дял от 51% , а във втория засега няма никакво участие. В момента явно тече подготовка на почвата за финализиране на преговорите за влизането на руски държавни фирми в проекта Самсун-Джейхан, така че този акт да не изглежда като предателство към партньорите от Бургас-Алекснадруполис. Възможно е мотивите за руската преориентация да са свързани с необходимостта да се върне жеста, който Турция ще направи, съгласявайки се газопроводът Южен поток да мине през нейни териториални води преди да навлезе в България. Несъмнено роля играе и мудността на българската страна, която в края на миналата година реши, че тепърва ще мисли дали си струва да участва в тръбопровода до Александруполис и това ще зависи най-вече от екологичната оценка на проекта (интересно защо тя не е направена до сега?). В крайна сметка засега Бургас-Александруполис може да разчита само на руски нефт, заради споменатия вече дял на Москва в него. Самсун-Джейхан пък се е подсигурил с казахстанска суровина чрез италианската ЕНИ. Влизането на руснаците в Самсун-Джейхан ще даде предимство на този проект, защото така той ще стане интересен и за двата възможни доставчика на нефт в Черноморския регион, а Бургас-Александруполис ще си остане с един потенциален източник на доставки. Бележки: 1. Добыча нефти в России в 2009 году составила 493,7 млн. тонн. K2K News. 17.02.2010; http://www.k2kapital.com/articles/49/123186/ 2. Добыча нефти в России к 2013 году снизится до 450 млн тонн – Минэнерго. РИА Новости. 12.02.2009; http://www.rian.ru/economy/20090212/161915719.html 3. Александров, Ю. Каспий как незрелое яблоко раздора; http://www.politcom.ru/2002/p_neft19.php 4. ЛУКОЙЛ планирует добыть первую нефть на шельфе Каспия в марте; http://www.oilcapital.ru/news/2009/09/221416_144377.shtml 5. Total и GDF Suez подписали соглашение о покупке 25% в Хвалынском месторождении в Каспийском море. Rusenergy.com; 06/10/2009; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=46120 6. Ноль по Каспию. ЛУКОЙЛ хочет новых налоговых льгот. РБК Daily. 16/12/2009; http://www.rbcdaily.ru/2009/12/16/tek/448325 7. Нефть России, 16.07.08; http://www.oilru.com/news/78252/ 8. ТШО прекратило поставки своей нефти в БТД, переориентировав экспорт в Батуми. Номад. 15.02.2010; http://www.nomad.su/?a=4-201002150018 9. Kashagan oil field development. Friends of the Earth-Europe, Report, Dec. 2007, p.7; http://www.foeeurope.org/publications/2007/KashaganReport.pdf 10. Европа расхлебывает Кашаган. Коммерсанть. 07.09.2007; http://www.kommersant.ru/doc.aspx?DocsID=802150 11. Кашаган вновь отложили. Перенеся сроки проекта на 2013 год. РБК Daily. 30.06.2008; http://www.rbcdaily.ru/2008/06/30/tek/356769 12. “Транснефть”, “КазМунайГаз” и Chevron выступят в роли управляющих компаний по проекту расширения КТК. Rusenergy.com; 12/02/2010; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=49226 13. “Тенгизшевройл” приостановил поставки нефти в БТД из-за неурегулированности вопроса по тарифам. Rusenergy.com; 17/02/2010; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=49347 14. BP Statistical Review of World Energy 2009. Oil, p.9. www.bp.com 15. Нефтедобыча резко спадет в Азербайджане через 10 лет. Rusenergy.com; 10/10/2008; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=10256 16. Гриневецький, С. Перспективы реализации проекта нефтепровода “Одеса-Броди”. В: Волович, О. Ред. Полiтика Украiни у Чорноморсько-Каспсйському регiонi у контекстi стратегii Европейського союзу. Одеса, 2008, с.179.
Пламен ДИМИТРОВ* списание Геополитика
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Архив
