Митът, според който протекционизмът е предизвикал кризата през 1929 г. и депресията през трийсетте години на миналия век, ни подтиква да проучим една друга легенда, много по-популярна и много по-важна в дългосрочен план за историята на търговските политики: „Свободната търговия е правилото, протекционизмът - изключението”, това е почти една от догмите на неокласическата икономика. Колко пъти сме слушали за златния век на свободната търговия, към който не принадлежи протекционизмът на двайсетте и трийсетте години на миналия век? Истината е, че в исторически план свободната търговия е изключението, а протекционизмът - правилото. Шестнадесети и седемнадесети век са епохата на меркантилизма. Притежаването на благородни метали се е смятало за необходимо условие за богатството и могъществото на една нация. Страна, лишена от достъп до златни и сребърни мини, е трябвало да настрои така външната си търговия, че да постигне превес на износа над вноса си. Преимущество е било притежаването на колонии, които е трябвало да играят роля на запазен пазар за метрополията. (...)

Европейската търговска експанзия, родена от индустриалната революция, има напълно различни последици за ценовите политики върху останалата част от света, които можем, като опростим малко нещата, да разделим на две сфери. Протекционизмът взима връх в страните, които трябва постепенно да настигат развития свят. Такъв е случаят със Съединените щати, които (...) могат да бъдат окачествени обаче като „родината и бастионът на модерния протекционизъм”. Пространството, отредено на либерализма да доминира, е другата сфера - страните, които образуват днес Третия свят (по-специално бившите колонии); но това не е съзнателно направен избор. На тези страни им се налага да прилагат принудителен либерализъм. (...)

Протекционизмът винаги е съвпадал по време с индустриализацията и икономическото развитие, ако не приемем, че е бил техен генератор. Три от четири страни, прилагащи либерализма, преживяват негативни последици, за да не кажем нещо повече. Изключение прави Обединеното кралство през либералния период, започнал през 1846 г., политика, която вероятно изиграва важна роля за ускоряване на икономическото развитие в период от две или три десетилетия, настъпил след почти тотално ценово разоръжаване. Но в този случай става дума за страната, която благодарение на положението си на „люлка на индустриалната революция” разполага през 1846 г. с чувствителна преднина в сравнение с останалия развит свят. И да не забравяме, че Обединеното кралство излиза тогава от период на протекционизъм, продължил най-малко век и половина.

Пол Байрох,  1 март 2009