ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ХОРАТА И ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ЧЕРНОБИЛСКАТА АВАРИЯ, 1986 г. ОЦЕНКИ НА ООН И СЗО, 2006 г.        Т. Хаджиева,          В. Ангелов,              Г. Василев   
Аварията на Чернобилската АЕЦ през 1986 г. е най-мащабна и най-тежка в историята на ядрената енергетика, както по количество на изхвърлени в околната среда радиоактивни материали, така и по площта на замърсените територии и числеността на засегнатото население. Събитията, довели до аварията на ІV блок на ЧАЕЦ, към 01 часа и 24 минути на 26 април 1986 година са станали при опит да се провери системата за управление на електрозахранването, която позволява да се получи енергия в случай на аварийно спиране на захранването. И досега се спори дали основната причина за аварията се дължи на конструктивни недостатъци на РБМК или на некомпетентните и, в определен смисъл, безотговорни действия на експлоатиращия персонал. Очевидно и двата фактора са били на лице. Действията, извършени във връзка със споменатата проверка, са довели до съществени колебания на температурата и разхода на водата, постъпваща в активната зона на реактора. Това е причинило отслабване на тръбопроводите, съединяващи топлинните канали в активната зона с каналите, през които в нея се подава вода. Други действия са довели до недопустимо ниско ниво на мощността на реактора, а след това и до много бързо повишаване на тази мощност. Това довежда до разрушаване на ядреното гориво и много бърз пренос на топлинна енергия от горивото към топлоносителя. Това пък създава ударна вълна (взрив) в топлоносителя, която води до разрушаване на по-голямата част от долните подаващи тръбопроводи. Взривът на парата става в 01 ч., 23 мин и 49 сек. и в резултат цялото съдържание на активната зона излиза на височина около 14 m от дъното на корпуса на реактора и цялата вода в активната зона изчезва. Това води до светкавично нарастване на реактивността, изпаряване на част от горивото и взривно разширяване на парите от горивото, което разрушава активната зона. Това е вторият основен взрив в 01ч. и 24 мин., който разкъсва активната зона, отхвърля капака на реактора и разрушава голяма част от зданието. Мощността на взрива се оценява на около 25 – 35 тона ТНТ. Изхвърлените при взрива материали от активната зона предизвикват над 30 отделни пожара на покрива на реактора и машинната зала. Първата група от 14 души пожарникари пристига в 01²⁸ ч. Втора група – 250 души, пристига в 04 ч. Към 02³⁰ ч. са ликвидирани пожарите на покрива на машинната зала и на реакторната зала, а към 04⁵⁰ ч. почти всички огнища са потушени. Основните жертви на лъчевата болест са именно пожарникарите, които изпълняват своя дълг. Нито един от тях не е имал дозиметър!!! Около 20 часа след взрива (21⁴⁶ ч.) възниква нов силен пожар. Той се дължи на нагорещените реакторни материали, запалване на водорода, който се получава при взаимодействие на циркония с водата и на горенето на графита. За потушаване на този пожар и прекратяване на продължаващото изхвърляне на радионуклиди в атмосферата от 27 април до 10 май с помощта на военни хеликоптери над разрушения реактор са хвърлени около 5 хиляди тона материали с цел да се прекрати достъпа на кислород и да се погълнат неутроните, за да не се допусне верижна ядрена реакция. Сега се отчита, че тази операция е била по-скоро вредна, отколкото полезна, защото е предизвикала допълнителни разрушения и разпространяване на замърсяванията. Тя е прекратена на 10 май. Оценките на изхвърлената активност са получени въз основа на резултатите от изследване на състава на аерозолите в проби въздух над авариралия блок и на метеонаблюденията в районите на преместване на въздушните маси. Общата активност на продуктите на делене се оценява на 1,85 10¹⁸ Bq без РБГ, като се приема, че при тях изхвърлянето е 100 % от натрупаното количество. Изхвърлянията от авариралия блок са процес, който продължава в основни линии 10 – 12 денонощия. Бързото нагряване и частичното стопяване на горивото и взаимодействието с водата водят до образуване на по-активни частици, т. нар. „горещи частици”. Активността на отделни горещи частици достига до хиляди Bq. По-едрите частици се отлагат в най-близката до ЧАЕЦ зона. Там преобладават плутоний, стронций и други нелетливи елементи. Горещи частици се откриват и в редица страни от Европа. Те са основно барий, лантан и особено рутений. Основният радионуклиден замърсител, който фактически определя радиоекологичната обстановка за години и десетилетия на засегнатите територии, е цезий-137. Една от първите задачи по ликвидиране на последствията е осигуряване на безопасността на отпадъците, намиращи се в разрушения ІV блок на ЧАЕЦ. За целта е построено специално съоръжение, наречено „Саркофаг”. Той представлява стоманобетонна конструкция с тегло около 300 хиляди тона, която покрива блока. Саркофагът по проект трябва да се използва 20 – 30 години. Понастоящем Украйна с международна помощ планира да построи ново, много по- усъвършенствано укритие. Разпространение и отлагания на територията на Съветския Съюз През 10-те дни, през които се реализира основната част от изхвърлянията метеорологичните условия в Европа често се променят и това довежда до значителни вариации на посоката и дисперсността на изхвърлянията. Най-големите изхвърляния (главно ядрено гориво) се отлагат предимно на разстояние около 100 km от реактора. На територията на Съветския Съюз замърсявалото има мозаичен характер. Общо замърсените площи са: 3 100 km² над 1 500 kBq.m^-2 7 200 km² между 600 и 1 500 kBq.m^-2 12 000 km² между 200 и 600 kBq.m^-2 103 000 km² между 40 до 200 kBq.m^-2 30 килoметровата зона около Чернобилската АЕЦ наричана още "зона на отчуждаване” е оградена и охранявана. Достъпът до нея се осъществява само през няколко пропускателни пункта и само със специално разрешение от компетентните власти. Разпространение на отлаганията извън територията на Съветския Съюз Радиоактивност е открита първо в Швеция, на територията на една АЕЦ в рамките на рутинния мониторинг. Първоначално отлаганията са предимно в Скандинавския полуостров, Холандия, Белгия и Великобритания. След това, радиоактивният облак завива на юг и изток (30 април до 6 май) и преминава над централна Европа, северните части на Средиземноморския район и Балканския полуостров. От радиологична гледна точка най-важните радионуклиди в тези отлагания са: йод-131, телур и йод-132, цезий-137 и цезий-134. Най-високи стойности на отлаганията са в Австрия, Източна и Южна Швейцария, част от Южна Германия и Скандинавските страни. Това се дължи главно на дъждовете. Радиационната обстановка в ранните срокове на аварията се определя от късоживущите продукти на деление и активация и преди всичко йод-131. Това е т. нар. „йоден период”. Значимостта на този радионуклид се потвърждава и от късните здравни последствия от Чернобилската авария. Последствия за околната среда Едно от най-тежките екологични последствия от аварията на ЧАЕЦ е широкомащабното радиоактивно замърсяване на селскостопанските райони, а също и на природните екосистеми (ливади, пасища, гори, реки, различни водоеми и др.). Лъчевите поражения на ниво екосистема варират, от пълна деструкция на най-лъчечувствителните системи, до изменения на организмено, цитогенетично, молекулярно и други нива. Хвойновите (борови) гори, които са сравнително най-лъчечувствителни, на площ от няколко десетки km², получиха облъчвания в диапазона 50 – 100 Gy, бяха силно увредени и загинаха напълно. Летални радиационни ефекти бяха констатирани и при някои ограничени животински популации – предимно млекопитаещи (дребни гризачи). По-слаби са въздействията и ефектите при естествените екосистеми (ливади, пасища, хидроценози), а също и при селскостопанските посевни култури, даже и в най-близките до ЧАЕЦ зони. Сравнително бързото намаляване на мощността на дозата още в първите години след аварията фактически улесни репарационните процеси и възстановяването на повредените от облъчването биоценози. Един от важните изводи, до които достига обективният анализ, две десетилетия след Чернобилската авария, е, че «Като цяло опасността от преки радиационни поражения на растения и животни в първите 4 – 5 години след аварията е била силно надценена. Природните системи имат достатъчно мощен потенциал за възстановяване след спадане на мощността на дозата на облъчване.». Последствия за агросферата Основната опасност, свързана с радиоактивните замърсявания, е миграцията на радионуклиди в околната среда, селскостопанската дейност (наричана още агросфера) до организма на човека. Реалните условия на живот в замърсените райони около ЧАЕЦ, в годините около 1986 и след това, значимо участие в изхранването на населението имат хранителни продукти с естествен произход. Това са гъби, горски плодове, риби, месо от диви животни и др. Още едно неблагоприятно относно агросферата обстоятелство е сезонът, през който стана аварията. Краят на пролетта и началото на лятото е критичен момент при изхранването на селскостопанските животни, тъй като зимните фуражи са изчерпани (т. е. чистите храни за животни са свършени) и добитъкът преминава на открита паша или на изхранване с млади зелени треви. Това е периода, в който е най-интензивно производството и консумацията на зеленчуци, израснали на открито (домати, краставици, лук, зеле, салати и др.). Много съществено значение има ограничаването на използването на мляко, съдържащо йод-131 и, по възможност, прекратяване на откритата паша на млекодайните животни. Около 80 % от инкорпорирания йод-131 попада в организма на човека (и преди всичко децата) посредством консумиране на мляко и „млади” млечни продукти, и това се отнася не само за замърсените райони в близост до ЧАЕЦ, но и за сравнително по-отдалечени страни, като България например. За съжаление именно тази изключително важна защитна мярка не е реализирана в достатъчна степен при Чернобилската авария. Причините за това са няколко, като някои от тях имат обективен характер. Последствия за водните системи ЧАЕЦ се намира в зона, в която попадат много естествени и изкуствени водни системи, като охлаждащия басейн на самата АЕЦ, р. Припят, р. Уж,        р. Днепър, 5 крупни водохранилища от т. нар. Днепърска каскада, а също така множество езера и по-малки реки. Веднага след аварията се наблюдава пиково общо радиоактивно замърсяване на речните екосистеми. Общата обемна активност в края на април и началото на май 1986 г. в реките е от 4 до 10 kBq/l. В този период основното замърсяване е от късоживеещи радионуклиди, като например йод-131. За 3 – 4 години след аварията, специфичната активност, например на рибата спада около 10 пъти. Като цяло, към 2000 г. замърсяването на водните екосистеми не представлява опасност за здравето на хората. Мерки за почистване и дезактивация Относно мерките за дезактивация могат да се направят няколко заключения:

• Пълномащабна дезактивация в повечето населени пунктове не е извършвана поради фактическа липса на възможности;
• През 1986 и 1987 г. дезактивацията в най-замърсените селища, където продължава да живее население, дава добър ефект, като нивата на замърсяване са намалели няколко пъти;
• Към 1988 г. и след това мерките за дезактивация вече имат ниска ефективност – очистване до 1,2 – 1,6 пъти, а към 1989 – 1990 г. до 1,1 пъти, т. е. само 10 %;

Към 1991 г. дейностите по дезактивация са фактически прекратени поради ниската им ефективност и липса на средства. Мерки за защита на населението По силата на редица обстоятелства и съображения, от основните защитни мерки за населението – укриване за 1 – 2 денонощия, евакуация за няколко (до около 10) денонощия, временно преселване (до 1 – 2 години) с последващо завръщане и постоянно преселване, основната и фактически единствената защитна мярка за населението, живеещо в най-близките райони около ЧАЕЦ, е постоянно преселване. Най-организирано и оперативно е извършена евакуацията на населението на гр. Припят – градът на енергетиците с население около 50 хиляди души. Общата численост на евакуираното население е около 116 хиляди души. 30 km зона, наречена „зона на отчуждаване” сега е на територията на две държави – Украйна (около 60 %) и Белорусия (около 40 %). На територията на Белорусия е организиран т. нар. радиоекологичен резерват, а на територията на Украйна се намира ЧАЕЦ и няколко научно-практически бази в градовете Чернобил, Припят и др. Общо в зоната има около 15 хиляди работещи в различни предприятия и организации.Зоната се посещава от около 20 хиляди души годишно. Няколко хиляди души, предимно възрастни хора, са се върнали в отчуждената зона и живеят там постоянно с мълчаливо съгласие на властите. Правителството на Украйна се придържа към становището, че е икономически и социално нецелесъобразно да се върне население в 30 km зона. В белоруската част на зоната са върнати обратно (реевакуация) около 2 хиляди души. Йодна профилактика Въпросите, свързани с йодната профилактика за населението, се оказват с най-висока степен на значимост с оглед на анализа на здравните последствия от аварията в ЧАЕЦ. Реалните условия през 1986 г. в бившия Съветски Съюз фактически осуетяват провеждането на йодна профилактика, която е била най-необходима в 30 km зона. В тази зона само в гр. Припят на 26 и 27 април 1986 г. се провежда частична йодна профилактика. В селските селища тя изобщо не се провежда. Облъчване на хората Дозите на облъчване на лицата от населението, дължащи се на Чернобилската авария, са обект на множество изследвания и анализи, които сега продължават да се уточняват и прецизират. Същото се отнася и до уточняване на числеността на облъчените групи. Тези групи най-общо са 5: І. Аварийни работници ІІ. Ликвидатори ІІІ. Евакуираните жители ІV. Населението на най-засегнатите райони на съветския Съюз V. Населението на други страни на Европа с относително най-високи замърсявания. Аварийните работници са персонала на ЧАЕЦ, пожарникарите, охраната и персонала на местните медицински служби. Общо това са около 600 души. Синдром на остра лъчева болест е наблюдаван при над 200 души, а окончателно е потвърден за 134 души. При тях дозите на облъчване на тялото са в диапазона от 0,8 до 16 Gy. Като „ликвидатори” се определят хората, които извършват дезактивация на ЧАЕЦ, пътищата и други съоръжения, строежа на саркофага, хранилище за РАО и др. Реално те са 840 – 900 хиляди души. Средните дози на външно облъчване (т. е. за цялото тяло) за различни периоди постепенно намаляват, като за 1986 г. те са 170 – 200 mGy, за 1987 г. – 130 mGy, за 1988 г. – 30 mGy, за 1989 г. – 15 mGy. Общият брой евакуирани жители в различни официални документи се определя от 116 хиляди до 135 хиляди души. Почти всички те са от 30 km зона на отчуждаване. Определените по различни начини индивидуални дози на облъчване са: средно за цялата група 31 mSv с разпределение: под 10 mSv – 30 %, под 50 mSv – 86 %, над 100 mSv – 4 %. Дозите на вътрешно облъчване на щитовидната жлеза са в доста широк диапазон – от 0,07 до 0,40 Gy за възрастните (над 17 години) до 1,5 – 3,9 Gy за децата до 1 година. Вътрешното облъчване, дължащо се на инкорпориране на цезий-137, е средно 6,0 mGy, като участие имат и инхалирането (до 75 % през първите дни) и поглъщането (главно мляко). Население на най-засегнатите райони на Украйна, Белорусия и Русия Числеността на тази група по последни оценки общо е около 7 милиона, като ориентировъчно разпределението на индивидуалните дози е 5 до 20 mSv (55 %); 20 – 100 mSv (41 %); 100 – 200 mSv (3 %); над 200 mSv (0,2 %); над     500 mSv (/span> 0,1 %). Средната доза за щитовидната жлеза е около 0,2 Gy, но диапазонът е много широк – от 0,02 до около 10 Gy. За всички разгледани до тук групи, основната част от дозите на облъчване се дължат на външно гама облъчване , а относно кожата – на бета-лъчения. Най-облъчвания орган е щитовидната жлеза и то главно при децата, в резултат на инкорпориране на йод-131. От другите радионуклиди най-съществен принос към вътрешното облъчване има цезий-137. Участието на стронций-90 във вътрешното облъчване (ефективни дози) не е по-голямо от 5 – 10 %. Оценките на НКДАР/ООН за средните годишни ефективни дози на облъчване на населението на различни страни през първата година след аварията на Чернобилската АЕЦ са до около 1 mSv. Очакваното облъчване за следващите 50 до 70 години ще доведе до увеличаване на облъчването с около 30 % до 150 %. Увеличаване на случаите на левкемии и други новообразувания, аномалии при раждания и каквито и да е други заболявания, които могат да се свържат с йонизиращата радиация, дължаща се на аварията, сред населението на страните на Европа досега не са открити. Остри здравни последствия Остра лъчева болест е диагностицирана при 134 души от групата на аварийните работници. За всичките 28 починали в първите 4 месеца след аварията причини за смъртта са:

• 15 души – поражения на кожата или на стомашно-чревния тракт и 2 души – пулмонит (починали между 14 и 23 ден);
• 6 души – поражения на кожата или на белия дроб и 2 души вторична инфекция от присаждане на костен мозък (между 24 и 48 ден);
• 2 души – вторични инфекции (между 86 и 91 ден);
• 1 човек – бъбречна недостатъчност (96 ден).

Освен тях, веднага след аварията, почиват 2 души – 1 непосредствено от взрива и 1 от термични изгаряния. В периода от 1987 до 2000 г. от останалите живи с диагноза остра лъчева болест умират 11 души. Късни последствия На здравните последствия от Чернобилската авария са посветени десетки хиляди научни изследвания и публикации. В обобщен вид докладът на НКДАР/ООН от 2000 г. прави следният основен извод: „Към настоящо време, освен съществено увеличаване на случаите от рак на щитовидната жлеза при тези, които са били облъчени в детска възраст, отсъстват свидетелства за съществено влияние на йонизиращите лъчения върху здравето на населението. Не е открито нарастване на заболеваемостта от всички видове рак или на смъртността, които могат да се свържат с радиацията. Рискът за възникване на левкози, който е един от най-чувствителните показатели за радиационно въздействие, не се повишава даже при ликвидаторите и децата. Няма научно обосновани доказателства за увеличаване на случаите на доброкачествени новообразувания, соматични или психични разстройства, имащи отношение към облъчването с йонизиращи лъчения.” Рак на щитовидната жлеза Започвайки от 1989 –1900 г. честотата на рак на щитовидната жлеза при децата на възраст до 17 г. започва да расте. Особено уязвима се оказва групата деца, облъчени на възраст до 4 години. Хистологичните изследвания показват, че това са предимно папиларни карциноми, които са особено агресивни, със значителна местна инвазивност и метастазиране обикновено в белия дроб. Общо до края на 2002 г. са регистрирани 4 837 случая на рак на щитовидната жлеза, индуциран от Чернобилското облъчване, предимно от групата лица, които са получили облъчване в детска възраст. До момента (2005 г.) те са довели до общо 10 летални случая. Психологически и социални последствия Много аспекти на Чернобилската авария се свързват с психични разстройства, стрес и състояние на повишена тревожност на населението. Тези явления се обуславят не толкова от радиацията, а от социални фактори, възникнали след аварията. Реакциите, в значителна степен, се обясняват с влияние на информацията, емоциите, лошите условия и пр. При такива ситуации това не е необичайно. Тъй като нито един жив организъм няма сетива за радиацията, хората са склонни да оценяват опасностите въз основа на информации с най-различно качество. Лица, които нямат никаква представа за радиацията и последствията от облъчването, не са способни адекватно да оценят степента на опасност и по съответен начин да определят своето поведение. Стресът се задълбочава от големия поток противоречива информация и психичните реакции понякога се усилват от некомпетентността на лицата, предоставящи информация, и които, в някои случаи, злонамерено изкривяват фактите и реалността. Психологичните последствия от Чернобилската авария са обект на множество аналитични проучвания. Констатират се симптоми, като главоболие, депресия, безсъние, неспособност за концентрация на вниманието и емоционална неуравновесеност. Тези симптоми са свързани с тежките условия и са предизвикани от стреса, резултат от аварията. За тези ефекти психолози, психиатри и социолози изобретиха термина „вегетативна дистония”. Много хора, подложени на въздействията от Чернобилската авария, са убедени, че радиацията е причина за тяхното лошо здраве. Това убеждение може да стане причина за психологични заболявания при тези лица или да ги усили. Това е т. нар. синдром на обречените. В продължение на няколко години след аварията в района на Чернобил са изпратени да работят стотици хиляди ликвидатори от целия Съветски Съюз, като част от тях са военнослужещи. При ликвидаторите, които са нямали професионален опит за работа в радиационна обстановка, случаите на нервни разстройства са наблюдавани по-често, отколкото при населението като цяло. Изключително неблагоприятно въздействие оказва разпадането на Съветския Съюз през 1990 г. Украйна, Белорусия и Руската федерация стават независими държави, но социално-икономическите условия за основната част от населението рязко се влошават, което води до допълнително психическо натоварване. Законодателството в 3-те пострадали страни е различно. Правата и компенсациите а засегнатите лица (ликвидатори и население) не са еднакви и често се променят по силата на конюнктурни съображения. Преселеното население живее при тежки условия, като на много места е нежелано от местното население. За съжаление всички тези неблагоприятни обстоятелства продължават да действат и 20 г. след аварията. Цитирана литература

1. E. Cardis et al. Cancer Consequences of the Chernobyl Accident: 20 Years After. J. Radiol. Prot. Vol. 20, 2006.
2. IAEA. Commission and World Health Organization. One Decade After Chernobyl. Summing up the Consequences of the Accident. Proceedings of an International Conference, Vienna, 1996. STI/PUB/1001. IAEA, Vienna, 1996.
3. IAEA. Present and future environmental impact of the Chernobyl accident. Radiological Assessment Reports Series. IAEA, Vienna (1998).
4. IAEA, WHO, FAO, UN, WBG. Chernobyl’s Legacy: Health, Environmental and Socio-Economic Impacts. The Chernobyl Forum. IAEA, Vienna, 2006.
5. UNSCEAR (2000). Sources and Effects of Ionizing Radiation. Report to General Assembly with Annexes (UN Publication, New York, 2000).
6. WHO. Health Effects of the Chernobyl Accident and Special Health Care Programmes. Report of the UN Chernobyl Forum Expert Group “Health”. Editors: Burton Bennett, Michael Repacholi, Zhanat Carr. Geneva, 2006.
7. WHO. Report of the International Project for the Health Effects of the Chernobyl Accident. WHO, Geneva, 1995.