INFO :: Африка на кръстопът

4ти февруари 2010

В Африка завършва период на преход. Започнал с демократизацията през 1989 г., той замря в първите години на новия век с провала на плановете за структурно преустройство. Ще има ли полза за континента?

ПРЕЗ десетилетието на прехода (1989–1999) по-голямата част от политическите и икономическите модели, върху които почиваше организацията на живота в Африка, бяха оспорени. Краят на конфронтацията Изток–Запад потуши подклаждани отвън конфликти (Ангола, Мозамбик...). Режимите, които бяха тайни привърженици на комунизма, изчезнаха или се преориентираха към пазарната икономика (Бенин, Етиопия, например). Премахването на апартейда в Южна Африка ознаменува края на колониалните режими. От Демократична република Конго до Кабо Верде, като се мине през Кения и Централноафриканската република, се разпространи многопартийността. Това понякога ставаше с напрежение...

Появяват се многобройни разломни линии. Провалът на неолибералните терапии в повечето страни взривява социалния договор, постигнат с извоюването на независимостта (в Субсахарска Африка средната продължителност на живота се понижи до равнището от 1970 г.: под 50 години). Социалните щети подтикнаха Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) да подкрепят нови икономически програми, като стратегическите документи за намаляване на бедността (СДНБ). Обявени бяха също отлагания или опрощавания на дълга, по-конкретно от Г–8, за много задлъжнели бедни страни. Но става дума за действия, които са заложници на неолибералните идеологически клишета, въздържащи се да подхванат „забранения дебат“ за алтернативни политики.

Елити в състояние на левитация

БЕДИТЕ, сполетели обществата, са значителни: дестабилизиране на земеделския сектор, обедняване и масово преселване към града. Избухват социални конфликти: съпротива срещу приватизацията на железниците в Мали, борби срещу прекъсването на електроснабдяването в бидонвилите в Южна Африка, „гладни бунтове“ и т.н. Средните класи, които бяха смазани през 80-те години на миналия век, се съживяват, но изглеждат неспособни да предложат план за развитие.

Държавата се оказва лишена от възможности да преразпределя приходите... Обедняването подклажда недоволството в зле снабдените армии, като създава благодатна почва за държавни преврати, още повече че няма легитимна власт, способна да зададе посока на обществото. Започват разсъждения за нейната подмяна – етнически („конголизация“, „тоголизация“, „ивоаризация“) или религиозни ( дошлата от Съединените щати Евангелистка църква, радикалният ислям).

Демократизацията разшири политическото пространство, но недостатъчно. Африканските елити живеят в състояние на левитация над обществата. Съвпадането на демократизацията с експанзията на глобализацията всъщност създаде нов тип политически режим: „демокрациите тип МВФ“. Изборът на елити при него е продукт на двойна динамика: многопартийни избори и благословия от международните финансови институции.

Появяват се и нови действащи лица, като сдруженията – на жените, на занаятчиите, на дребните предприемачи и т.н. – или синдикатите, които добиват растяща тежест в обществения дебат. Но най-силно разтърсва африканските демокрации нашествието на млади хора на социалната сцена: в Субсахарска Африка между 40% и 49% от населението е под 15-годишна възраст. Силно засегнати от деградацията на образованието и от големите пандемии като СПИН, тези млади хора се люшкат между изблиците на гняв (както показва перманентната смутна обстановка, която цари в Абиджан) и организирането на повече или по-малко мафиотски банди – за което свидетелстват престъпните саботажи в петролодобивните зони на Нигерия.

Към тези явления се прибавя изкушението на емиграцията, парадоксално явление, защото лишава държавите от тяхната „жива сила“, макар че носи на континента 17 милиарда евро годишно – повече, отколкото преките чужди инвестиции...

И накрая, появата на нови африкански или чужди сили очертава различна геополитика на континента. Старите зависимости, по-конкретно френският неоколониализъм, са оспорени. Позиции заемат световни сили като Китай или Съединените щати. Развиват се отношения Юг–Юг с Бразилия и Венецуела. Появяват се и регионални покровители като Южна Африка или Нигерия.

Освободителният потенциал на сегашния исторически период остава неясен, но над континента витае мечтата за „втора независимост“, която да е синоним на икономически и социален прогрес.

List of facts:
- 315,000,000 people in Africa survive on less than 1 US dollar per day. (Per capita income of the US is over $40,000. Average personal income is significantly less, but not so small that we can"t spare a dollar a day.)
- 184,000,000 Africans (that is 33% of the entire continent) suffer from malnutrition.
- As recently as 2000, over 300,000,000 did not have access to safe drinking water.
- Average African life expectancy is 41 years old. (That is less than 66% of the most pessimistic life expectancy numbers for the average American.)
- 1 out of 6 African kids never make it past the age of 5.
- 50% of civilian causalities in African wars (and there are always multiple African wars going on at any given moment) are children under the age of 13.
- Of 1,000 Africans, statistically, only 200 have any electricity at all, only 15 have access to a telephone, and only 7 can use the internet.
- 3,000 children under the age of 5 die from malaria EVERYDAY in Africa -- that"s over a million CHILDREN a year. (Only 8 people -- all together -- in the US died from malaria last year.)
- 12,000,000 children have lost their parents to AIDS.
- At least 25,000,000 people in Africa are HIV-positive.
There are plenty more like this................

В мрежата

Habari, портал за африкански изследвания (университета в Бордо): http://www.africa.u-bordeaux.fr/lin...

Информационен сайт Africatime: http://www.africatime.com

За историята на Западна Африка: http://www.histoire-afrique.org

Conseil pour le dйveloppement de la recherche en sciences sociales en Afrique (Съвет за развитие на изследванията в сферата на социалните науки в Африка): http://www.codesria.org/?lang=fr

Африканска културна действителност: http://www.africultures.com

Money In Motion - African Oil
April 14, 2010 — Africa"s mineral rich continent has been attracting investors to do more oil exploration. The trend is increasing Africa"s global economic importance.