Ферми във фейсбук, евтини сериали, затъпяващи пасианси... това е новата реалност, вторият план на ежедневието. Може да ги видите и в работно и в извънработно време.

Жертвите може да познаете по все по-изпразнения поглед, по трупането на все повече точки по скалата – скучен събеседник, по обедняващата обща култура, по черупката обвиваща безмисления им живот, по тъпите въздишки за Хаити например...

Няма време за обществена дейност. Няма време дори за личностно развитие – зорлем да прочете някоя книга например. Завършва там нещо, намира някаква работа, крета криво ляво из живота и...стига толкова. Останалото е евтино удоволствие.

Символът на простака, който четеше вестник с омазания си потник, се превръща в ценност. Защото поне четеше!

Виртуалната близалка е напъхана толкова дълбоко в гърлата на някои, че даже не могат да кашлят. А и защо да кашлят – и това си е усилие. Газ да минава по-бързо живота, а аз да се разплувам мазно по неговото протежение. Мазнината тече и почти не предизвиква съпротивление. Ех, кеф!

Както обича да казва дядо ми – теле се ражда и вол умира.  Не е ГМО-то в храните първостепенният проблем. Има епидемия от ГМО по мозъците.

Еснафщина, бюргерство, скотщина, декаденс, гнилеж, деградация – наречето го, както искате. Докато това общество не разбере, че без саможертва няма победа – няма да тръгне напред. 

   Калоян МЕТОДИЕВ