Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
1. Facebook
2. reporter
3. chara
4. loran
5. wallstreet
6. chetivo
7. minchomin
8. rrashkova
9. toross
10. raylight
11. eltimir
12. kontra
13. misbis
14. Globalisation
15. fusion
16. starlight
17. globalization-mm
18. bulgarianmastermind
19. georgihadjiyski
20. bigbrother
2. reporter
3. chara
4. loran
5. wallstreet
6. chetivo
7. minchomin
8. rrashkova
9. toross
10. raylight
11. eltimir
12. kontra
13. misbis
14. Globalisation
15. fusion
16. starlight
17. globalization-mm
18. bulgarianmastermind
19. georgihadjiyski
20. bigbrother
Постинг
14.04.2010 15:31 -
Дебютен ход: Nowhere man или защо Бан Ки Мун е най-опасният кореец в света
За такава наглед изключително важна позиция генералните секретари на ООН исторически имат много нисък праг на успеваемост. Курт Валдхайм? В мемоарите си, озаглавени "Опасно място", Дениъл Патрик Мойнихън определя Валдхайм като "пощенска станция - донякъде антична, но ефикасна обществена служба в австро-унгарски стил. Когато някой седнеше да говори с него, той сякаш започваше да сортира пощата в главата си, докато в същото време поддържаше маловажни разговори". Бутрос Бутрос Гали? Арогантността и безпомощността му, докато сърбите опустошаваха Босна, накараха администрацията на Клинтън да наложи вето над втория му мандат. Кофи Анан? Той завърши мандата си унизен от финансовите злоупотреби на сина си Коджо, замесен в скандала с програмата за Ирак "Петрол срещу храни".
Дори на фона на тази невпечатляваща компания Бан Ки Мун, изглежда, се превръща в синоним на провал. Не че той допусна някакви страхотни грешки за двете и половина години на поста. Но днес, когато има належаща нужда от световно лидерство, а промените в климата, международният тероризъм и най-голямата финансова криза от 60 години насам изискват някакъв - какъвто и да било! - отговор, бившият южнокорейски външен министър обикаля света, събира почетни звания, прави крайно незапомнящи се изказвания и като цяло пропилява влиянието, което би могъл да има. Той се превърна в нещо като случаен турист, дилетант на международната сцена.
Дръзките речи не са в стила му, нито пък идеята да ангажира общественото мнение с една организация, която би могла да помага за ограничаване разпространението на ядреното оръжие и във възстановяването на Афганистан. Не се чува да защитава човешките права или дори да протестира в защита на бедстващите цивилни. При посещението си в Малта през април за получаване на поредната почетна титла той уклончиво коментира увлечението на острова да изпраща незаконни африкански емигранти в Италия, отговаряйки само: "Не съм в позицията да се намесвам." Когато десетки хиляди тамилски бежанци загинаха при престрелките на тясна ивица плаж в Шри Ланка, Бан и съветниците му просто се спотаиха в Ню Йорк, кършейки ръце. Под ръководството на Ки Мун ООН не е просто безполезна - тя е напълно неадекватна.
Недостатъците на Ки Мун бяха очевидни още в годините му на външен министър на Южна Корея, където си спечели красноречивия прякор Бюрократа. За негово щастие, но не и за останалия свят, Бюрократа беше точно това, което търсеше администрацията на Буш след години на стълкновения с твърдо антиамерикански настроения Анан. Ки Мун обаче не успя да очарова външните наблюдатели. В книгата си "Най-добрите намерения" Джеймс Трауб си припомня една реч, произнесена в съвета по външни отношения по време на кампанията за избора на Ки Мун: "Между приспивната му реч и несигурния му английски установих, че съм заспал."
Като генерален секретар приспивният ефект никога не изневерява на Ки Мун. Дори самият той, изглежда, е наясно що за никаквец е. При разговорите си с високопоставени представители на ООН в Торино през август м.г. той описа стила си на управление като издигане на екипната работа над интелектуалните постижения. И не спря дотам, а продължи да се оплаква от затрудненията си да превъзмогне бюрократичната инертност, афористично признавайки тоталния си провал: "Опитах да дам пример с управлението си, но никой не ме последва."
В най-добрия случай генералните секретари на ООН могат да служат като стимул за световната съвест и катализатор за промяна. Даг Хамарскьолд например се стремеше да разшири мандата на ООН, поемайки престижни и рисковани мисии: като се започне от срещите с китайски лидери при управлението на Мао и освобождаването на 15 американски пилоти, заловени по време на Корейската война, и се стигне до няколкото визити в Конго. През 80-те години на миналия век изисканият Хавиер Перес де Куеляр спечели високи оценки за преговорите между Аржентина и Великобритания след Фолклендската война и за отвоюването свободата на Намибия от ЮАР.
До момента Бан Ки Мун не е извоювал подобни успехи. И не е като да няма достатъчно кризи по света, в които може да се отбележи точка. Той обаче не дава никакви признаци, че възнамерява да направи нещо, нито дори, че има желание за това.
Джейкъб Хейлбрън е старши редактор в тримесечното списание The National Interest
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Архив