Mистерията "синдрома на залива" отново ни завладява, отново сме изправени пред все същия въпрос какви поражения нанасят на хората боеприпасите от обеднен уран и защо все още световната общественост не ги забранява. Този път възбудата дойде от в. "Ас Сабах", който неотдавна съобщи, че иракският министър по правата на човека Виждан Михаил Салим подготвя колективен иск срещу САЩ и Великобритания за финансови компенсации заради използваните в страната бомби и снаряди с обеднен уран. Данните на Mинистерството на науката и околната среда на Ирак показват, че през първата година след инвазията през 2003 г. войските на САЩ и Великобритания са хвърлили на иракска територия 2000 тона бомби с обеднен уран, чиято радиация предизвика рязко увеличение на раждането на деца с малформации и увреждания особено в южните провинции на страната.
Проблемът с тези муниции възникна при първата война през 1991 г. в Персийския залив, когато тайнствена болест, наречена "синдром на залива", започна да поразява американските войници. Симптомите са хронична умора, болка в мускулите, ставите, окапване на зъбите и косата. Три години по-късно в. "Гардиън" писа, че в САЩ след войната в Залива са се родили необикновено голям брой деца с дефекти.
Пръв кувейтският доктор Рашид ел-Юейш обяви, че причина за "синдрома на залива" са ракетите и снарядите на операция "Пустинна буря". Изследване на иракската техника, събрана на бойното поле, е установило, че ударените танкове са радиоактивни заради снарядите със сърцевина от обеднен уран. На американските войници е било забранено да се доближават до поразената бойна техника.
За науката безопасен уран не съществува. По време на взрива част от обеднения уран изгаря и се окислява, но се получава много фина токсична пепел. Попадайки в дробовете и стомаха, тя излъчва алфа частици, които способстват за появата на рак. Алфа-лъченето външно не поразява, но проникне ли в организма чрез въздуха, водата, храната и раните, е по-опасно от гама-лъченето. Прашна буря и атмосферни процеси разнасят по земята пръснатите смъртоносни частици, които се поглъщат от нищо неподозиращите хора.
Американските танкове М1А1 имат 120 мм оръдие, което стреля със секретните снаряди ХМ827 със сърцевина от обеднен уран. Такъв има и в боеприпасите на щурмовите самолети А-10. Челната броня на танковете и куполата им съдържа също обеднен уран. Неговата голяма плътност повишава бронезащитата.

По време на първата война в Залива американците са употребили 320 тона бойни заряди с обеднен уран. Една година след "Пустинна буря" в района на Басра зачестяват заболяванията от левкимия и други форми на рака. "До войната на 100 хиляди души се падаха 11 ракови болни, сега те са вече 96, основно деца" - каза тогава доктор Джават ал Али.
Светът продължи да се среща с проклятието на мунициите с обеднен уран през 1999 г., при бомбардировките на Югославия, но този път мистерията бе наречена "Балкански синдром". В Брюксел представителят на командуването на НАТО генералът от италианските ВВС Джузепе Марани заяви, че авиацията на алианса е използвала боеприпаси със сърцевина от обеднен уран. Но с тях били въоръжени само самолетите на САЩ тип А-10 и Ф-15. Морани призна, че подобни боеприпаси са използвани и преди това по време на бойните действия в Босна и Херцеговина през 1995 г.
Стана ясно, че в Югославия са употребени няколко вида такива боеприпаси. Първият е 6-метровата бомба, която представлява тръба, съдържаща около 100 кг обеднен уран. Вторият са касетни бомби, зарадени с късове обеднен уран с обща маса 600 кг, които след взрива се разпръскват и изкопават в бетонното покритие яма с площ десетки квадратни метри. И накрая във въздушните боеве са използвани елементи, които външно приличат на сгънат и свит дърводелски метър от обеднен уран с маса 500 грама. След изстрелването "метърът" се разгъва (изправя се) и се върти като самолетно витло, буквално разрязвайки вражеския самолет. Но това става, когато той попадне в целта. А колко уранови "витла" са паднали на земята, без да улучат неприятелски самолет, никой не би могъл да каже. Военни щабове на водещи страни пресметнаха, че за 77 дни натовски бомбардировки на територията на Югославия са хвърлени не по-малко от 30 тона уран!
Никой не каза доколко реална е заплахата от радиоактивно заразяване. При ударите част от авиационните бомби в буквалния смисъл са се скрили в земята. Те могат да проникнат на дълбичина до 3 метра, така че практически е невъзможно да се открият. А такива бомби може да са попаднали и в подпочвените води и на съседни териториии. Но нали и в реките на Югославия падаха бомби - разрушиха толкова мостове! Така че напълно е възможно съседните на Сърбия народи да пият вода, предварително пропусната през урановите сърцевини на авиационните бомби. Кой може да гарантира къде текат подпочвените води? Същата е историята с противотанковите боеприпаси в Косово.

И още нещо. След взривяване на авиобомбата от обеднен уран облакът, който се състои от уранова прах, се издига на височина поне 1 километър. Накъде са се носели тези облаци, никой не може да каже.
След като шестима италиански войници, служили като миротворци в Югославия, се разболяха от лъчева болест и починаха вследствие на въздействието на обеднения уран, се заговори за "Балкански синдром". По настояване на Италия, Португалия, Белгия и Швеция, където се появиха смъртни случаи, бяха предприети разследвания. Председателят на Еврокомисията Романо Проди поиска да се разследва и цивилното население. Агенции твърдяха, че след въздушните удари на НАТО срещу Югославия броят на болните от рак в страната се е увеличил с 30%.
По признание на Пентагона епопеята с обеднения уран продължи и по време на втората война срещу Ирак, а и в Афганистан. Канадски учени са стигнали до извода, че бомбардировките в Афганистан са довели до нарастване на онкологичните заболявания сред децата.
Над 90 неправителствени организации в света настояват да се забрани производството и използването за военни цели на оръжието, което съдържа обеднен уран.

Европейският парламент многократно приема резолюции с молба за незабавен мораториум върху по-нататъшнато употреба на тези оръжия. Но Съветът за сигурност на ООН отхвърля тези призиви, подчертавайки, че тяхното използване продължава да е законно и че рисковете за здравето са неоснователни. Пентагонът допълва, че вредното въздействие на обеднения уран е кратковременно и може да се разглежда по-скоро като "химическо замърсяване", а не радиоактивно. Седем години след употребата му веществото било безопасно за околната среда, твърдят американските експерти.
САЩ никога няма да се съгласят на мораториум или на ликвидиране на тези ценни за тях боеприпаси, защото според руския Генерален щаб половината от запасите на Пентагона съдържат обеднен уран. Този материал се използва за военни цели още от Великобритания, Турция, Саудитска Арабия, Пакистан, Тайланд, Франция, Израел и кой ли още не. В Русия първите изпитания преминават през 1978 г. Руските офицери още тогава се убеждават, че обедненият уран е най-евтиният от тежките метали и най-ефективният срещу танковата броня, укритията, полосите на летищата. И оттогава го използват като един от основните компоненти в бронебойните снаряди и в авиационните бомби.
Всичко това ни кара да се съмняваме в успеха на колективния иск на Ирак срещу САЩ и Великобритания. Той няма да бъде уважен. Финансови компенсации няма да има. Но е добре, че въпросът бе отново поставен на вниманието на световната общественост.

 24 Март 2010г.
Тодор Андреев