„Няма да плащаме за вашата криза“. Разпънатите в края на февруари транспаранти в Атина, където стачките срещу плановете за икономии следват една след друга, едва ли биха стояли неуместно в Исландия, чието население негодува срещу идеята да изплаща огромните дългове, наследени от банковия крах. Нито пък в ръцете на испанските демонстранти, протестиращи срещу увеличаването на пенсионната възраст, или на милионите работниците, останали без работа в началото на икономическата рецесия. Международният валутен фонд (МВФ), който проповядва „стабилизиране“ на социалните разходи, предупреди: оздравяването на Европа „ще бъде изключително болезнено“.

ЗА РАЗЛИКА от което и да било домакинство или предприятие, една държава, оказала се неспособна да плаща дълговете си... не ги плаща, без при това да бъде заличена от търговския регистър или от лицето на земята, тоест без да е принудена да разпродаде имуществото си, за да се разплати с кредиторите. Фалитът на домакинството води до ликвидация: продажба на семейното имение и сребърните прибори, за да се платят (доколкото е възможно) заплатите на прислугата и борчовете към доставчика на храна, нотариуса и банкера – оставяме читателя сам да си представи положението в семействата, живеещи под прага на бедността. При фалит на предприятие се продават (доколкото е възможно) машините, мебелите, патентите, автомобилите и т. н., за да се плати (доколкото е възможно) на доставчиците, банките, другите кредитори и работниците, които търпеливо чакат да получат, макар и със закъснение, заплатите си.

За разлика от изпаднало в затруднение предприятие, което няма как да опита да се „възстанови“, като увеличи цените си в момента, в който клиентите му го изоставят, и което няма възможност да намали разходите си (след определен праг), държавата разполага с политически средства, за да предотврати катастрофалния сценарий на изпадането си в неплатежоспособност, като увеличи приходите си и намали разходите си. Относно приходите, за да опита да се „възстанови“, е достатъчно да увеличи данъците, като се „прицели точно“ (вж. статията на Фредерик Лордон „Неотложна необходимост от противошок“). Тоест като започне да удържа повече от най-заможните социални категории – онези, които спестяват най-много [1] (така операцията няма да се отрази особено върху потребителските разходи) и които всъщност са кредиторите на държавата.

На практика мярката означава премахване на тази възможност от неолибералната епоха, която предоставя на заможните класи свободен избор при разпределянето на излишъка от неизразходваните им доходи: да ги използват за плащане на данъци или да получават лихви за тях, финансирайки държавния дълг, като отказът им от първата възможност всъщност прави необходима втората. Достатъчно е нещата да бъдат формулирани по този начин, за да стане ясно, че увеличаването на данъците за заможните класи винаги ще се разглежда като краен случай от европейските правителства.

Веднъж изключено перото на приходите, при отказ от увеличаване на данъците, държавата запазва правото си да орязва грубо публичните разходи (и неминуемо – предоставянето на обществени услуги), като намалява заплатите, пенсиите, броя на държавните служители или обществените поръчки. Всичко върви в тази посока. Но това със сигурност няма да осигури необходимата сума. Например, като не се назначават нови служители на местата на 50% от излизащите в пенсия във Франция, държавата спестява 500 милиона евро годишно... в същото време се губят 3 милиарда евро от намаляване на ДДС за ресторантьорския сектор (за година) и 25 милиарда от освобождаване на работодателите от задължението да плащат осигуровки, които (на теория) държавата трябва да възстанови на системата за социално осигуряване.

Хипотезата за неплатежоспособност на държавите вече не изглежда напълно невъзможна

ТЪЙ КАТО, освен тези фискални подаръци, постъпленията от данъци продължават да са ограничени заради посредствения растеж, поддържан от един дълбоко депресивен финансов и глобализиран режим, хипотезата за неспособност за обслужване на държавните дългове – не само в Гърция, но и в Испания, Португалия, Италия, Франция, Обединеното кралство, Япония и САЩ – вече не изглежда напълно невъзможен сценарий. Още повече че надделява не рационалният анализ на финансовото положение на всяка държава, а по-скоро преценката на ситуацията от страна на заемодателите и спекулантите. А щом тези действащи лица се увлекат по вероятността за катастрофален сценарий (нищо не им доставя по-голямо удоволствие от това да се обзалагат за тенденциите), те предизвикват движения на покупки и продажби, налагащи низходящата или възходящата тенденция, която стои в основата на облозите им. Поради това увеличаването на лихвените проценти по държавните дългове (онова, което наричаме „крах на облигациите“) до голяма степен се дължи на едно самореализиращо се пророчество, чиято осезаема последица потвърждава първоначално направените от тях облози.

В учебниците по икономика очевидно не фигурира точният момент, в който прагът на задлъжняване за държавите и критичното ниво на лихвите ще изглеждат достигнати, или, напротив, ще се смятат за избегнати, чрез ефекта на снежната топка, съчетаващ натрупването на дефицити и повишаването на изискуемите лихвени проценти. Той зависи от прага на обществена и политическа търпимост, позволяваща да се наблюдава пасивно унищожаването на производствения капацитет на държавата в името на изплащането на лихвите по дълга. Според теоремата на Фернан Рейно може да мине „известно време“, преди чашата да прелее. Но колко точно?

Достигне ли се прагът, съвсем скоро държавите изпадат в неплатежоспособност. Освен оказването на финансова помощ от страна на Международния валутен фонд (което би било „унижение“ според председателя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, коментиращ случващото се в Гърция), остава единствено възможността за финансиране чрез емитиране на пари. Американският посткейнсиански икономист Томас Пали предлага Европейската централна банка (ЕЦБ) да разработи система, даваща право за валутно рефинансиране на част от държавните дългове. Правото да се вземе заем от ЕЦБ – емитирана за случая валута – ще се предоставя на държавите от еврозоната на базата на годишни квоти, отчитащи значението на всяка страна и нейната конюнктура [2]. Всичко това ще доведе до създаване на своеобразен „автоматичен стабилизатор“. Като им дава пари при ниска лихва, ръководената от Жан-Клод Трише институция ще подпомага държавите, както подпомогна банките през 2008 и 2009 г.

Недостатъкът на това предложение (все пак уместно в своята същност) се състои в това, че в устава на ЕЦБ изрично е посочено, че институцията не може пряко да рефинансира държавите членки, с което се цели да се предотврати всяко „либерално“ бюджетно отклонение – но и в този случай методът изглежда не е ефикасен...

Със сигурност съществува и друга възможност. Без да се стремят да узурпират ролята на съветник на Великия везир, изпълнявана успешно от „Голдман Сакс“ [3], европейските държави биха могли да задължат банките, действащи на територията им, да рефинансират държавите в затруднение. Когато падежът на дълговите ценни книжа настъпи, те ще бъдат принудени да гарантират новите емисии ценни книжа. Като заместят стиснатите рентиери, те ще кредитират държавите при по-малки лихвени проценти. Всъщност принудителното отпускане на заеми само ще накара банките да се нагушат допълнително, което, трябва да се съгласим, ще им излезе донякъде солено.

Валутните и финансовите институции в еврозоната вече държат 1000 милиарда евро ценни книжа с ненастъпил падеж по дълговете, натрупани вследствие на отпускането на кредити на публичните общности (държави, региони, държавни учреждения и др.) и 1500 милиарда чрез придобиването на ценни книжа. Тоест осем до десет пъти повече от държавния дълг на Гърция [4]. По този начин финансовите учреждения, които обикновено са лакоми за смятаните доскоро за безрискови държавни ценни книжа (доскоро, тоест преди самите банки да прехвърлят всички рискове на икономиката и държавите), ще получат своите камъни по своите глави.

Твърде скромен принос на финансите за възстановяване на причинените от самите тях щети

ОСВЕН че е лесен, този подход има още няколко предимства. Той ще позволи на ЕЦБ да се съсредоточи в основната си функция, без директно да отпуска заеми, докато в крайна сметка решението ще се състои до известна степен в това. Тъй като банките, принудени да изкупят дълга на Гърция или на други държави, ще трябва частично да се рефинансират от ЕЦБ, като в замяна ѝ предоставят ценни книжа, котиращи се добре... сред които и дългови ценни книжа на държави членки от еврозоната, които вече притежават и които редовно се приемат за рефинансиране от франкфуртската институция [5]? Ето че всичко това не изглежда толкова невъзможно.

Второто предимство на предложението е, че с него ще се наложи нещо като реципрочност в отношенията между банките и държавите: след като държавите активно се намесиха, за да спасят банките, сега пък банките имат възможност да изразят благодарността си, като на свой ред се притекат на помощ на държавите (за онези, които обичат приказките с поука...). И накрая, тъй като банките ще трябва все пак да платят за изпълнението на операцията, те по този начин ще покрият чрез средствата на благодетелите си част от разходите за финансовата криза. Впрочем, без да се раздува сметката. Икономистите единодушно признават, че финансовата криза обяснява наполовина задълбочаващите се дефицити на държавите (посредством забавянето на икономическата дейност и произтичащите от него загуби от фискалните приходи). Тъй че ограничаването на лихвените проценти за банките ще бъде много скромен принос на финансите за възстановяването на причинените от самите тях щети.

Колебание на рентиерите при перспективата за собствената им евтаназия

ВКРАЙНА сметка обаче подобна мярка (която, разсъждавайки разумно, трябва да бъде разположена в крайния десен център на политическата шахматна дъска) почти няма шанс да бъде приложена успешно поради най-различни и твърде отдалечени от икономическата логика причини: мнението, че процесът ще доведе до инфлация, което го прави несъвместим с обкръжаващата ни монетарна ортодоксалност; колебливостта на рентиерите при перспективата за собствената им евтаназия; разминаването на интересите на страните от Северна и Южна Европа и др.

Може да се предположи каква ще е крайната фаза: отказване от дълга. Държавите, оказали се неспособни да се финансират, дори и при неприлични условия, най-накрая ще си позволят да се освободят от част от товара, като същевременно си останат държави. Размерът на отстъпките може да бъде договорен със заемодателите (но кои са те и къде са?) или наложен, било под формата на намаляване на номиналната стойност на дълговите ценни книжа в падеж, било чрез прекратяване за няколко полугодия (и без никаква надежда за наваксване) на изплащането на дължимите лихви. На драго сърце бихме посъветвали, след като веднъж се стигне до тази крайност, да не се издребнява и да се заяви отказ от целия дълг. Тъй като независимо от мащаба на рендосването, то така или иначе ще донесе на автора си трайна репутация на некоректен платец. И тъй като партията ще се разиграе само веднъж, поне да е с най-голяма полза.

Отхвърляйки наведнъж дълга си, държавата, която едва не се е задушила, веднага ще си поеме голяма глътка въздух, съответстваща на годишния размер на лихвите, които изплаща на кредиторите си. Което ще ѝ даде възможност да се върне към нормалното си съществуване, ако осъществените икономии са съизмерими с текущия ѝ дефицит [6]. За заемодателите обаче това със сигурност ще бъде тежък момент: те ще трябва да платят наведнъж всички данъци, които са си спестили през последните двайсет години, предпочитайки правителства, които взимат от тях заеми, пред онези, които ги облагат с данъци.

 

---

Проблясъци Бен Бернанке, председател на Федералния резерв на САЩ: Трябваше да бъдем по-взискателни към банкерите. (3 декември 2009, Вашингтон, пред Банковата комисия на Сената.) Жан-Клод Трише, председател на Европейската централна банка: Не мисля, че нашите демокрации ще се съгласят втори път да се притекат на помощ на финансовата и на реалната икономика , както веднъж го направиха. (Интервю в Le Monde, 18 ноември 2009.) Джонатан Д. Остри, заместник-директор по изследователската дейност към Международния валутен фонд, който не престана да настоява за по-голяма либерализация на движението на капитали: При някои обстоятелства контролът на капиталите е законен елемент от инструментите за управление на постъпващите финансови потоци. („Capital inflows : The role of controls“ (Приток на капитали: ролята на контрола), IMF Staff Position Note, Вашингтон, 19 февруари 2010.) Фредерик Смит, президент-основател на транспортната компания FedEx (с близо триста хиляди служители по света), отговаря на въпрос относно тезата, че финансите дълго време са допринасяли за растежа: Това в голяма степен беше димна завеса... През 1983 г. делът на финансовия сектор в печалбите на американската икономика беше 15%. През 2008 г., последната отчетна година преди кризата, неговият дял в печалбите нарасна до една трета! Между тези две дати сферата на финансите не е измислила нищо, което да оправдае присвояването на такъв дял от печалбите на цялата икономика... Единственото, което финансистите измислиха, е система, в която разделят активите на траншове и ги вкарват в цялата икономика с бързината, с която действат електронните пазари. Те твърдяха, че това създава стойност и диверсифицира рисковете. В действителност се случваше обратното: това не добавяше истинска стойност и водеше само до концентрация на рисковете. (Les Echos, Париж, 29 юни 2009.)

---

„А сега танцувайте...“ Германия  Вариране на брутния вътрешен продукт (БВП): – 5% през 2009 г.; прогноза за 2010 г.: + 1,5% според правителството.  Бюджетен дефицит (разходите на държавата минус приходите ѝ, в процент от БВП): 3,2%; прогноза за 2010 г.: 5,5%.  Държавен дълг (общата стойност на заемите на държавата и държавната администрация): 73,1% от БВП.  Безработица (януари 2010 г.): 8,2%. От 2011 г. правителството възнамерява да започне намаляване на структурния бюджетен дефицит с 10 милиарда евро на година, за да слезе през 2013 г. под границата от 3% от БВП и да достигне 10 милиарда евро през 2016 г. съгласно конституционна разпоредба, целяща дългът да бъде ограничен. Все пак се предвижда намаляване на данъците. Други предвидени мерки: намаляване на броя на държавните служители с 1% годишно; поетапно увеличаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години в периода от 2012 г. до 2029 г. Испания  БВП: – 3,7% през 2009 г.; прогноза за 2010 г.: – 0,9%.  Бюджетен дефицит (оценен през 2009 г.): 11,4% от БВП.  Държавен дълг: 54,3% от БВП през 2009 г. (увеличение с 66% спрямо 2008 г.).  Безработица (декември 2009 г.): 19,5%. Обявен е план за икономии с цел дефицитът да бъде сведен под границата от 3% до 2013 г. и да се спестят 50 милиарда евро за три години. Предвижда се на всеки десет пенсиониращи се държавни служители да бъде назначаван само един нов; поетапно увеличаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години; значително ограничаване на инвестиционните кредити на някои министерства. Франция  БВП: – 2,2% през 2009 г.; прогноза за 2010 г.: + 0,9%.  Бюджетен дефицит: 7,9% от БВП.  Държавен дълг: 83,2% от БВП.  Безработица (декември 2009 г.): 10%. Правителството обяви намаляване на държавните разходи с 1% от 2011 г. Предвижда се 50% от работните места на пенсиониралите се служители да бъдат закрити и се планира увеличаване на пенсионната възраст. Ирландия  БВП: – 7,5% през 2009 г.; прогноза за 2010 г.: – 1,5%.  Бюджетен дефицит: 12% от БВП.  Държавен дълг: 66% от БВП през 2009 г. (25% през 2008 г.).  Безработица (декември 2009 г.): 13,3%. Правителството обяви, че ще намали разходите си за 2010 г. с 4 милиарда евро. Надява се да сведе дефицита до 3% от БВП до 2014 г. Приет е план за икономии, в който се включва намаляване на помощите при безработица и заплатите в държавния сектор, закриване на работни места при пенсиониране на служители и увеличаване на данъците. Италия  БВП: – 4,7% през 2009 г.; прогноза за 2010 г.: + 0,5% според Италианската национална банка.  Бюджетен дефицит: 5,3% от БВП.  Държавен дълг: 114,6% от БВП.  Безработица (за 3-то тримесечие на 2009 г.): 7,8%. Правителството предвижда на всеки четири от пет освобождаващи се при пенсиониране места да не се назначават нови служители; до 2013 г. възнамерява да увеличи на 61 г. минималната пенсионна възраст, която днес е 59 години. Португалия  БВП: – 2,9% за 2009 г.; прогноза за 2010 г.: + 0,5%.  Бюджетен дефицит: 9,3% от БВП.  Държавен дълг: 77,4% от БВП през 2009 г.  Безработица (декември 2009 г.): 10,4%. Правителството възнамерява да сведе дефицита под границата от 3% до 2013 г. Бюджетът, който все още се разисква от парламента, включва намаляване на служителите в държавния сектор, замразяване на заплатите на държавните служители и намаляване на социалните разходи.   Бележки под линия [1] През 2003 г. 20% от най-богатите френски домакинства спестяват една трета от доходите си срещу по-малко от 10% за всички останали домакинства. Източник: „Comptes nationaux“, Institut national de la statistique et des йtudes йconomiques (Insee), Paris, 2009; http://www.insee.fr [2] Вж. „Euroland is being crucified upon its own cross of gold“ (Евроландия е разпната на собствения си златен кръст), Financial Times, Economists’ Forum; http://blogs.ft.com/economistsforum [3] Търговската банка действала в три направления: помагайки на гръцката държава да подплати представянето на дълга си, за да отговори на европейските изисквания; съветвайки Атина как да финансира дълга си (като използва китайската следа... добър начин да се намекне, че положението е безнадеждно); подкрепяйки едновременно с това увеличението по кредитните дериватни договори на гръцкия дълг. Ези – печеля, тура – губиш! [4] ECB Monthly Bulletin ( Месечен бюлетин на ЕЦБ), Banque centrale europйenne, Francfort sur-le-Main, janvier 2010. [5] През декември 2009 г. ЕЦБ притежаваше 333 милиарда в държавни ценни книжа; ECB Monthly Bulletin (Месечен бюлетин на ЕЦБ), janvier 2010. [6] Според изследване, цитирано от CFO-news от 12 февруари 2010 г. (http://www.cfo-news.com), ако лихвените проценти по гръцкия дълг скочат до 8%, а самият дълг – до 140% от брутния вътрешен продукт (БВП), размерът на лихвите ще достигне 9% от БВП... тоест много повече от размера на годишния дефицит, на който Гърция може да разчита след излизането си от рецесията. Коя държава би отказала да спечели 9% от своя БВП върху годишния си бюджет и в същото време да се превърне изведнъж в пример за бюджетно целомъдрие? Отговор: неолибералната държава. Лоран Кордоние

Не очаквах такова високо ниво точно на този сървър ; )

АМИ, ЕЛЕМЕНТАРНО Е:...СЛЕД КАТО В ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА ,ВКАРВАШ ПО-МАЛКО ,ОТКОЛКОТО ХАРЧИШ.....СИГУРНО Е,ЧЕ ЩЕ ИЗПАДНЕШ ВЪВ ФАЛИТ!!!!
НЕ МИ СЕ ЧЕТАТ ФЕРМАНИ ,.....ЗА ЕЛЕМЕНТАРНО ПРОСТИ НЕЩА!!!!!
ПОЧНЕ ЛИ НЯКОЙ,ДА МИ РАЗТЯГА ЛОКУМИ С ПРЕКАЛЕНО СЛОЖНИ ТЕРМИНИ И ЧУЖДИЦИ,ЗА ДА МЕ СТРЕСНЕ С ПОЗНАНИЯ И ИНФОРМАЦИЯ...СЪС СИГУРНОСТ ,ЗНАМ ,ЧЕ МИ ГОТВИ....КРАСИВА И ЕФЕКТНА, ПЪРЗАЛКА!!!!!
ВСИЧКИ ЛЕВИ, И Т.Н."СОЦИАЛНИ"ПРАВИТЕЛСТВА, СЕ ЗАНИМАВАТ ,ТОЧНО С ТАЗИ РАБОТА-ДА ХАРЧАТ ПАРИТЕ НА ДАНЪКОПЛАТЕЦА!!!
НАШИТЕ "ЧЕРВЕНИ",ОБАЧЕ....СА ВЪРХА НА СОЦ-СЛАДОЛЕДА,.......НЕ САМО ХАРЧАТ,АМИ И КРАДАТ ЯКО..."..НА ПОЛЗУ РОДУ"!!!!!....И ТАКА ОТ 9.09.44Г., НАСАМ....!!!!

Нещата са толкова прости, единственият проблем е как да накараш някой който е свикнал да харчи с широки пръсти пари взети на заем, да започне да харчи най много толкова пари, колкото е спечелил. Колкото до следното :
"след като държавите активно се намесиха, за да спасят банките, сега пък банките имат възможност да изразят благодарността си, като на свой ред се притекат на помощ на държавите", то звучи почки като:
"след като организмът дълго време изхранва тумора, редно е сега на свой ред туморът да подпомогне организма"

Ами аз мисля, че ще се научат да харчат по-малко, когато се намери някой или нещо, което да им прибере ДОКАЗАНО всичките, имоти пари и т.н. придобивки, получени от кражби, измами и фалшиви осигуровки и данъци! И като му вземат всичко, ха да видим дали ще краде още! Пък ако имаме късмет да влезе и зад решетките, съвсем! Звучи химерично....

Съжалявам, но това което предлага Лоран Кордоние е напълно невъзможно... ако се приложи означава да фалират огромни финансови институции, завличайки бизнеса и депозитите на гражданите. Накрая държавите пак ще трябва да платят. България успа да намали задълженията си от над 100% от БВП през 1997, естествено не без лишения, но по-единствения правиле начин.

Май единствения изход от глобалното затъване е в умерена дясна диктатура. България отива на там, само че без умереното и без да е способна да формулира и следва дясното...Лоша работа.