След Холокоста и Хирошима, в контекста на малкия брой евреи във вражеския арабски регион, Израел  разчита на атомната бомба за да избегне риска от втори Холокост. По този начин Израел се превърна в 6та ядрена световна сила (след САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай и преди Индия, Пакистан и Северна Корея). Тук можете да прочетете всичко за тази програма и нейния произход, противници и сътрудници …

Важни събития в израелската ядрена програма

Израелската ядрена програма е стартирана през 1949 г. от Бен Гурион без САЩ, които са враждебно настроени към ядрените амбиции на Израел. През 1954 г., програмата след инвестирането на значителни бюджетни средства и в тясно сътрудничество с Франция влиза във фаза на приложни изследвания. След независимостта на Алжир през 1962 година и успешните ядрени опити, де Гол решава, че вече не се нуждае от израелците за по-нататъшни изследвания. В последствие САЩ заместват Франция в израелската атомна програма.

Израел извършва подземен тест в пустинята Негев през 1963 година и неядрени опити през 1966. Септември 1979 година, Израел осъществява подводен ядрен опит в Индийския океан с бомба от 3 КТ съвместно с Южна Африка (опитът е документиран от американския сателит US Vela).

Израелските ядрени възможности

•    Израел има стотина активни ядрени оръжия както и още толкова пасивни. Той също може да произведе 200 атомни бомби по всяко време. Производството на ядрено оръжие  започва малко преди войната от 1967 (2 бомби, готови за използване през юни 67 и 13 атомни бомби от 20 килотона малко по-късно).
•    Димона е реактор от тип IRR-2 40-150mW и Soreq е реактор IRR-1 от 5 MW.  Димона произвежда  плутоний, деутерий и тритий – продукти от съществено значение за създаване на водородна бомба. Произведените ядрени материали се транспортират до Хайфа където се произвеждат и атомните оръжия на Израел. Димона се защитава от батерии ракети Пейтриът.
•    Израел има носители на ядрено оръжие: ракети Shavit и Джерико конструирани по френска технология на Dassault ; самолети (F15/F16); подводници – 3 Дофин анаеробни, подарък от Германия способни да носят ракети с ядрен заряд.  Израел има нови ракети Shavit с полезен товар  400 & 800 кг, 50 до 100 ракети Jericho1 (500/1000 km диапазон, полезен товар 0,5 т), 50 Jericho2 (обхват 1500 км, 1ST полезен товар), а от скоро и Jericho 3 с обхват 5000 км, 1ST полезен товар. Ракетата Джерико 3 покрива територията на целия Европейски Съюз и голяма част от Русия включително Москва и Сан Петербург.

Чуждестранната помощ за ядрен Израел

САЩ & Франция са ключови играчи, но Великобритания също помага
•    Англичаните подпомагат Израел със стотици тайни доставки (уран-235 и по-късно плутоний заедно с високо обогатен литий-6 за ускорители на реакцията на делене и  за гориво на водородната бомба). Великобритания доставя и 20 тона тежка вода за пускането на Димона чрез норвежката фирма Noratom.
•    Южна Африка е предоставила на Израел материали и военноморска подкрепа, в замяна на израелски технологии. Особенно това сътрудничество се задълбочава през 1975 година.

Френската помощ е била решаваща за еврейската атомна програма

- В началото и Франция и Израел имат уран и тежка вода. Франция обаче притежава технология за извличане на плутоний от своите реактори и го рафинира  с друга технология с френски патент на Saint-Gobain. В допълнение, Франция знае как да построи реактор и може да достави инженерни материали за целта. Така че Франция в този момент е пред Израел в атомната надпревара. По тази причина Израел полага всички усилия да я спечели на своя страна.
- През 50-те години и Франция и Израел са тясно свързани и са изправени пред враждебния арабския свят. Франция е в конфликт с Египет и се бори срещу независимостта на Алжир. Общите врагове правят от Франция и Израел близки съюзници. Разработват се съвместна стратегия и тактика, организира се общо обучение, обмен на учени и служители.
Целите на Франция са:
- Измива срама от сътрудничество за подпомагане на националсоциалистите по време на ВСВ
- Да се възползват от данните на американското разузнаване, до които се очаква, че евреите имат достъп
- Освен това, лични приятелства свързват  израелската партия на труда и френската социалистическа партия на Гай Моле и генерал Кьониг.

Шимон Перес е истинският архитект на тази програма и без неговата решителна воля и големи дипломатически умения, Израел трудно би се добрал до това оръжие.

От 1953 година, на възраст 30 години, той е вече виден функционер в  Министерството на отбраната, подпомаган от Джоузеф Нахмиас, специален пратеник на Израел отговорен за френско-израелското сътрудничество.
Негова връзка от френска страна е шефът на канцеларията на френския вътрешен министър,  Абел Томас, който е  ционистки активист (брат му Пиер умира в Бухенвалд). Точните хора са намерени и сътрудничеството е пълно. Изрелският емисар получава всички необходими договори и интегрира френското ведомство – дори получава собствен кабинет в Министерството на вътрешните работи в Париж.

Официалното споразумение за съвместно френско-израелско атомно сътрудничество е подписано в края на 1957 година (за Израел  финансирането е от секретните фондове и контролът се осъществява тайно от Шимон Перес). С оглед на работата по АЕЦ Димона в 1958 година, Франция изпраща повече от 1000 инженери и техници, които работят заедно с 2000 израелски служители ръководени от полковник Manes Pratt от  Tsahal. Франция доставя основните части:
реактора от 24 MWts, а след това 40 MWts:
•    подземна фабрика за производство на изотопи
•    Мираж III, френски изтребител произведен от Блох-Марсел Дасо (1892-86), евреин конвертирал се в католицизма, но силен подръжник на Израел. Дасо, истински герой на Израел, нарушава нарежданията на Де Гол между 1960 и 1967 и продължава да доставя оръжия на Израел.

САЩ, Израел, бомбата и убийството на Кенеди

През 1963/1964 година, инсталацията в  Димона е завършена и Израел разполага с всичко необходимо за производството на атомна бомба преди войната през 1967 година.
Кенеди, надлежно уведомяван за развоя на събитията от ЦРУ, рязко се изказва против израелската атомна програма и е бесен от неуспеха на посещенията на американските инспектори в Димона. През 1963 г., американски компании под носа на Кенеди, доставят 4 тона тежка вода за стартирането на реактора Димона. Няколко месеца по-късно, други американски компании успяват да заобиколят забраните и да доставят на Израел от Пенсилвания стотици килограми обогатен уран. Кенеди е убит малко преди да наложи вето над тези програми, което кара някои да подозират израелско участие в убийството му. Наследникът му  Джонсън е близък приятел на евреите и за разлика от предшественика си, прави всичко възможно за да помогне на Израел да има ядрено оръжие. Никсън и Кисинджър подържат същата линия и са благосклонни към еврейските амбиции. По искане на САЩ, официалната позиция на Израел е да не признава статута си на ядрена сила. Тъй както Индия и Пакистан, Израел не е подписал Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), то той не подлежи на никакъв контрол от международни институции.

Евреи противници на атомната бомба:

•    Игал Алон, 1-ви заместник-министър в 1968 година и министър на външните работи (69-74).
•    Пинхас Сапир (1909-1975), полски еврей, министър на промишлеността (55-63) и финансите (68-74) единственият министър, който се противопоставя на ядрената енергетика и Димона.
•    Израел Галили, руски евреин, Хагана (47-48) и член на всички кабинети до 1975.
•    Елиезер Ливнех, комунист депутат до през 50те години, преди да бъде експулсиран той основава израелското анти-ядрено движение през 1962 година.
•    Yeshayahu Leibovitz (1903-94) философ и основател на ортодоксалния юдаизъм, известен със своята необичайна позиции по всички въпроси.
.
Бащите на израелската бомба

•    Шимон Перес архитект и баща на тази програма
•    Дейвид Berman (1903-75) химик роден в Германия. Той успява да предостави на Израел два основни елемента: извличане на уран от Негев и нов процес за производство на тежка вода.
•    Manes Pratt (роден 1911)  полковник-инженер роден в Полша построил реактор Димона (1966).
•    Марсел Дасо-Блох (1892-1986)
•    Yevgueni Ratner (1909-77) основател на Физическия факултет на армията и компанията Рафаел, бивш ръководител на ядрения проект на Израел.
•    Израел Достровски (Б. 18), химик, директор на  Weizmann Institute (71-75).
•    Shalheveth Freier (1920-94) физик, роден в Германия в Париж събира тайни френски сведения в областта на атомната енергетика (1956-60).
•    Zvi Lipkin (роден 1921). Американски физик дошъл в Израел през 1950 г.
•    Joseph Nahmias, специален пратеник на Министерството на отбраната на Израел
•    Amos De Shalit (1926-69) физик , директор на Weitzman Institute  (54-64).
•    Israel Pelah (1923-82) физик, роден в Полша през 1949, баща на реактора Soreq.
•    Yoel Racah (1909-65) Роден е в Италия, професор по теоретична ядрена физика и основател на тази наука в Израел.

ExtremeCentrePoint.